България е разработила спътник за територията на Антарктида

Антарктида и Северният полюс са двете места на планетата, чиито територии нямат спътниково покритие. Причината е, че комерсиалните спътници са много скъпи (150-200 млн. EUR) и поради това се използват за територии с много потребители.

България обаче е разработила малък спътник, с цена ненадвишаваща 1.5 млн. EUR, чиято цел е именно събиране на данни от тези две места на планетата. „По този начин навлизаме на пазар, който не е интересен за големите играчи и е много възможен за нас”, каза за Факти.бг доктор Веселин Василев, изпълнителен директор, Клъстер за aерокосмически технологии, изследвания и приложения (CASTRA).

Проектът е разработен и готов за въвеждане. Необходимо е обаче финансиране от около 1 млн. EUR. Частично то може да бъде осигурено чрез ОП „Конкурентоспособност”, а останалата сума от частни инвеститори. Изработването му и пускането му в действие ще отнеме поне 2-3 години, което е доста кратък срок, но е възможен, тъй като България разполага с технологичната база и хората, които да го направят.

Благодарение на спътника се черпи всякакъв вид информация за две големи територии, каквито са Антарктида и Северния полюс и на които се развива голяма дейност. „Не може да се ползва за телефония, тъй като спътникът минава над територията за около 10 минути и събира информацията”, обяснява Василев. Така например, българската база на Антарктида, която отива на 3-месечни мисии може да го ползва за предаване на данни. „Въпросният спътник минава над полето по няколко пъти на ден, където се намира базата, събира информацията, която може да съдържа видео, e-mail и след 1 час тя да е вече в София. Не е в реално време, но 3-месечния срок се свежда до 1 час”, допълва той.

Другият чисто практически аспект на сателита е, че събраната информация от датчици и сензори, може да постъпи в България до 1 час, да обработи и ако има някакви грешки данните да се върнат и коригират. Докато ако това става по традиционния начин, то данните се получават в София след връщането на експедицията, т.е. след 3 месеца и могат да бъдат коригирани чак при следващата такава, която е един път в годината.