Глобализацията увеличи неравенството

Анализ на Джордж Сорос за „Проджект синдикейт“. Джордж Сорос e професор по икономика.

Демокрацията е в криза. Дори в САЩ, водещата демократична държава в света, избраха за президент майстор на измамите, който може да стане диктатор. Макар да смекчи тона си след избирането си, той не промени поведението си, нито своите съветници. Кабинетът му е съставен от некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали.

Американската конституция и институциите няма да позволят на Тръмп да стане авторитарен управник, но въпреки това мандатът му ще върне назад каузата за демокрацията по целия свят. В близко бъдеще САЩ ще се занимават изключително много с вътрешни борби и нарочените малцинства ще страдат. САЩ няма да са способни да защитават и разпространяват демокрацията по света.

В името на успеха на собствената си администрация Тръмп ще пожертва американски принципи и ще смекчи тона към диктаторите в чужбина. Това ще позволи на някои от тях да се сближат със САЩ и други страни и да продължават управлението си без някой да им се меси. Тръмп предпочита да прави сделки вместо да защитава принципи. За съжаление, това е популярно сред избирателите му. Подстрекателската реторика на Тръмп със сигурност се отрази на резултатите от кампанията и избухна с още по-голяма сила след нея.

Аз съм 86-годишен унгарски евреин, станал американски гражданин след края на Втората световна война. Научих от малък колко важно е какъв политически режим ще вземе връх. През 1947г. избягах от Унгария, която вече бе под властта на комунистите. Като студент в London School of Economics бях повлиян от философа Карл Попър и разработих собствена философия, основана на два принципа - правенето на грешки и двупосочната връзка между първопричина и последици.

Започнах да правя разлика между два типа политически режими - тези, в които хората избират своите лидери и от тях се очаква да се грижат за интересите на електората, и онези, в които управниците опитват да манипулират хората, за да обслужват собствените си интереси. Под влиянието на Попър нарекох тези общества "отворени" и "затворени".

Това е силно опростена класификация и в реалността има много нюанси и варииции - от добре функциониращи модели до провалени държави. Смятам, че настоящият момент в историята е много болезнен. Отворените общества са в криза и различни форми на затворени общества - от фашистки диктатури до мафиотски държави - са във възход.

Как се случи това? Единственото обяснение, което откривам, е че избраните лидери не отговориха на легитимните очаквания и стремежи на избирателите. Този провал ги разочарова от доминиращите версии на демокрация и капитализъм. Казано по-просто, мнозина смятат, че елитите са откраднали демокрацията им.

След рухването на СССР преди четвърт век защитниците на глобализацията я превърнаха в основен процес с твърдението, че тя увеличава общото богатство на планетата по принципа, че печелещите все пак по някакъв начин компенсират губещите. Подобно твърдение е подвеждащо, защото пренебрегва факта, че победителите рядко (или дори никога) компенсират губещите. Но потенциалните печеливши похарчиха достатъчно пари да прокарват този аргумент, за да се наложи той в крайна сметка.

Всъщност глобализацията увеличила неравенството и в бедните, и в богатите държави. В развития свят ползите отидоха предимно при големите притежатели на финансов капитал, съставляващи под 1% от населението. И опонентите на демокрацията използваха в своя поза най-вече отсъствието на политики за преразпределяне на богатството.

И в ЕС след финансовия крах от 2008г. нещо много лошо се обърка и доброволното сдружение между равни се е превърна в отношения - нито доброволни, нито равнопоставени - между кредитори и задлъжнели. Германия се превърна в хегемон в Европа, но не изпълни задалъженията на успешните хегемони - да гледа отвъд тесните си интереси. Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война и на Германия след краха от 2008г - Америка започна Плана Маршал", довел до развитието на Европа; Германия наложи програми за ограничаване на разходите, служещи на собствените ѝ интереси.

Особено съм загрижен за съдбата на ЕС, който е в опасност да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин с неговата концепция за управление, която не може да се примири с тази за отвореното общество. Путин не е пасивен печеливш от последните събития - той работи усилено, за да се случат. Той познава слабостта на режима си: може да експлоатира природните ресурси, но не може да генерира икономически ръст. Почувства се заплашен от "цветните революции" в Грузия, Украйна и на други места и първо опита да контролира социалните медии, а после с брилянтен ход използва бизнес модела на социалните мрежи, за да сее дезинформация и фалшиви новини, да дезориентира избиратели и да дестабилизира демокрации. По този начин той помогна за избирането на Тръмп.

Същото може да се случи през 2017 г. в изборите в Холандия, Германия и Италия. Във Франция двамата водещи претенденти са близки с Путин и искат да му угодят. Ако някой от тях спечели, доминирането на Европа от Путин ще бъде свършен факт.

Проджект синдикейт е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.