1 027 1

31 януари 1950 г. Труман иска водородна бомба

Венцислав Михайлов

На 31 януари 1950 г. президентът Хари Труман подписва заповед за създаване на водородна бомба. По-малко от две години след това - на 1 ноември 1952 г. САЩ първи изпробват многостепенна водородната бомба, създадена основно от Едуард Тейлър. На 20 август 1953 г. СССР обявява за успешни изпитания на своя водородна бомба и така започва термоядрената надпревара.

Първата експериментална ядрена реакция на синтез е осъществена още през 1934 г. от Ръдърфорд, Олифант и Хартек при бомбардирането на деутерий с деутерий, в резултат на което се получава хелиево ядро.

През май 1941 г. в лекция в университета в Киото японският физик Токугаро Хагивара изказва предположение за възможността за осъществяване на термоядрена реакция между водородни ядра с помощта на взривна верижна реакция от деления на ядрото на уран-235. През септември с.г. в Колумбийския университет аналогична идея - иницииране чрез атомен взрив на термоядрена реакция в среда на деутерий, изказва и Енрико Ферми пред Едуард Тейлър. Именно това обсъждане слага началото на неудържимата активност на Тейлър за създаването на термоядрена бомба.

И още през лятото на 1942 г., когато в Бъркли се обсъждат плановете за изграждането на Лос-Аламоската лаборатория и създаването на атомната бомба, Тейлър излага и основните съображения за възможността за създаване и на термоядрена супербомба. Тази концепция се основава на представата за възможността потокът неутрони, излъчени от първичната уранова бомба, взривена по метода на „насрещен топовен изстрел”, да предизвика ядрена детонация в цилиндър, пълен с течен деутерий.

В края на август 1946 г. Тейлър предлага нова схема за термоядрен взрив - алтернативна на „класическия супер”, който той нарича „будилник”. Новата конструкция се състои от подредени сферични слоеве от делящи се материали и термоядрено гориво (деутерий, тритий и/или техни химически съединения), при която след иницииране на взрива родените при термоядрените процеси бързи неутрони трябва да доведат до забележимо увеличаване на енергоотделянето в съседните делящи се материали. От своя страна, в резултат на йонизационно свиване на термоядреното гориво, трябва да се увеличи силно неговата плътност и рязко да се увеличи скоростта на термоядрените реакции.

Мултиплицирайки процеса, от слой на слой, такава конструкция позволява достигането на мегатонни взривни мощности. Въпреки големите потенциални перспективи на „будилника”, поради проблеми с инициирането на първичното запалване, изискващо голяма мощност, и този проект остава като теоретична възможност без съществен напредък.

На 31 януари 1950 г. президентът на САЩ Хари Труман излиза с официално заявление, в което съобщава, че е дал указание Комисията по атомна енергия „да продължи работата по всички видове ядрени оръжия, включително и по т.нар. водородна или супербомба”. На практика американските учени са напреднали достатъчно по пътя за нейната реализация, така че да могат да заплануват за 1951 г. провеждането на взривни полигони експерименти.

Единият от тях, под названието „Пункт”, представлява изпробването на т.нар. „усилена атомна бомба”, а другият - под названието „Джордж” - е изпитание на модел на „класическия супер” с бинарно индукционно запалване, работещ на принципа на радиационната имплозия.

Станислав Улам през 1951 г. предлага двустепенна термоядрена бомба с използване на неутрони за предизвикване на имплозия във втората. Събитията се развиват с „термоядрена” скорост. Месец по-късно, април 1951 г., Фредерик де Хофман предлага усъвършенствания вариант: инициатор от активно делящ се материал, поместен във вторичния възел от термоядрено гориво. На 8 май с.г. е проведено и първото изпитание на „Джордж”.

В началото на юни Телер и Улам достигат до идеята за повишаване на ефективността на термоядрения взрив чрез използване на деутерида на литий-6, който би увеличил силно добива на тритий и по този начин осезателно би увеличил ефективността на термоядреното гориво.

Междувременно на конференция в Принстън по проблеми на свръхбомбата идеята е одобрена и е взето решение за необходимостта на производството на това вещество. Но тъй като по това време в САЩ неговото мащабно производство не е организирано, е решено изготвянето на първата водородна бомба да се основава на усъвършенстваната техника на химическа имплозия на атомната уранова бомба (проекта „Будилник”), чиято разработка не е спряла от началото на 1950 г.

Първата водородна бомба с мощност няколко kt тротилов еквивалент, е изпробвана на 16 ноември 1952 г. Но тъй като тази схема не позволява увеличаването на мощността й над 1 Мt, в Лос-Аламос се връщат към идеята за използване на Li-6 и в Ок-Ридж започва строителството на завод за тази цел, който е пуснат в експлоатация в средата на 1953 г., а необходимото количество термоядрено гориво той ще осигури едва през есента на 1954 г.

На 1 ноември 1952 г. на атола Ениветок е взривена първата бомба, освобождаваща енергията от сливането на леки елементи - водородна бомба с мощност 10 мегатона ТНТ. Бомбата е тристепенна. Първата степен е атомна бомба с мощност 50 килотона, втората степен е от сливането на деутерий и тритий чрез радиационна имплозия, мощността на втората степен е 2,5 мегатона. Третата степен е уран-238 делящ се с излъчените при сливането на деутерия и трития бързи неутрони. Енергията на третата степен е 7,5 мегатона, припомня Дарик.

В резултат един от островите на атола - Елугелаб, престава да съществува: кратерът е дълбок около 80 м, диаметърът е около 3 км. Тази бомба все още не е „бойна” - устройството е високо колкото триетажна къща и в същност представлява атомна бомба плюс огромен втечнител на водород.

Изявлението на Труман от 31 януари 1950 г. обезпокоява сериозно съветското ръководство. След 1 ноември 1952 г., когато САЩ провеждат второто изпитание „Майк”, (действителен термоядрен взрив с мощност 10,4 Мt), съветското ръководство впряга целия ресурс на държавата, за да наруши термоядреният монопол на САЩ.

Най-мощната подобна бомба е 58-мегатонната "Цар бомба", взривена на 30 октомври 1961 г. в съветските острови Нова Земя. Първоначално е замислена експлозия с мощност 100 мегатона тротил, но впоследствие е намалена на 60 мегатона (чрез замяна на урановата обвивка на бомбата с оловна), поради изключително голямото радиоактивно замърсяване, което би се получило при използване на уран. Бомбата е била около 1500 пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Нейния облак достигнал 67 km височина, като буквално издухал дъждовните облаци. Сеизмолозите по света засекли земен трус, който обиколил 3 пъти планетата, преди да затихне. Бомбата е пусната от самолет и взривена на около 4 km от земната повърхност.

САЩ


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • марсианче (гост)
    Отговор
    1 07:46  31.01.17
    Да им с__а на бомбите. Целият този ресурс да се прахосва. Затова човечеството още не е колонизирало ни Луната, ни Марс. Гърмим си тука, мерим си пишките и си дишаме радиациите.

Напиши коментар:


Публикувай