1 386 0

Китай и Тайван в дипломатическо съревнование за Латинска Америка

Заплашен ли е Тайван от политическа и икономическа изолация

Виолина Цветанова

Отношенията между Китай и Тайван са тема на политически дискусии от доста време насам, но така и международната общност не стигна до единодушие по въпроса със статута на Тайван. По време на президентския мандат на Ма Инцзю, като че ли се постигна известна стабилност що се отнася до дипломатическите връзки на двете държави с останалите страни в световен мащаб. Изключение прави единствено Гамбия, която през ноември 2013 г. прекъсна своите отношения с Тайван, независимо, че не установи такива и с Континентален Китай.

От своя страна Пекин поддържаше мира цели 8 години. С подписването на серия от търговски споразумени и постигнатото дипломатическо примирие, той всъщност ясно показа, че има доминираща роля в отношенията с острова и очаква него да поеме прагматичен курс – да предприеме стъпки към окончателното обединение с Китай, като по този начин няма да загуби свои дипломатически съюзници.

Въпреки заплахата обаче, Тайван отказа да разчита на „добрата воля“ на своя съперник и независимо от трудностите успя да задържи и стабилизира връзките си с държави в Латинска Америка посредством икономически и финансови средства.

След интригуващата победа на преидентските избори на Цай Ин-уен, която категорично заяви, че няма намерение да приеме Консенсус 1992, дипломатическото примирие бе прекратено и ситуацията рязко се промени. Тайван започна бързо да губи своето предимство в дипломатическото съревнование, като броят на дипломатическите му съюзници намаля до 20, а 11 от тях са на територията именно на Латинска Америка. По този начин Континентален Китай спечели предимство и възможността да оказва силен натиск. Нещо повече – той отправи сериозен ултиматум към президента Цай: ако тя не е съумее да овладее положението, Пекин ще предприеме мерки по лишаването на страната от още ключови съюзници, което е сигурният път към икономическа и политическа изолация.

В същото време три са основните политически сили, от които се повлияват отношенията на Тайван с Латинска Америка – САЩ, Китай и Япония. Ето защо още преди встъпването си в длъжност Цай Ин-уен обръщаше голямо внимание на Япония.

След месец май 2016 г. най- значимото действие от страна на Япония бе да промени името на Японската асоциация за обмен на Японско-Тайванска асоциация за обмен, което вллезе в сила на 01.01. 2017 г. Това решение бе приветствано от Република Китай и разчетено като знак за по-тясно сътрудничество. Не такъв отзвук имаше от Пекин. Той изрази силно недовоство и призова Япония да се придържа към принципа „Един Китай“.

Не бива да се забравя обаче един важен факт – Япония и Китай имат своите пререкания от доста време, част от които свързани с припокриването на Зоните за въздушна отбрана в Източно Китайско море. От друга страна, Япония се радва и на подкрепата на САЩ по отношение на конфликтите с Континентален Китай за островите Сенкаку. Това дава известно предимство на Тайван, тъй като самата Япония се нуждае от неговата подкрепа, ако иска да запази своите силни позиции в Азия.

В същото време в борбата за легитимността си, Република Китай се радва на подкрепата на САЩ, който на свой ред от 1979 г. му продава различни оръжейни системи и осигурява редовно военно обучение на въоръжените сили на страната. Това, разбира се, е основен проблем за Китай, който смята, че отношенията между Тайван и САЩ биха оказали силно негативно вличние върху стабилността на региона.

С превръщането на Китай във велика сила и политиката на Обама за обръщане към Азия, географското положение на Тайван става все по-значимо от гледна точка на достъпа на Китай до Централния Тихоокеански регион и сблъсъка му със Съединените американски щати за влияние. В допълнение установяването на дипломатически отношения с Панама засилва неговото влияние в задния двор на САЩ. Ето защо поддържането на правната легитимност на Тайван и добрите отношения с него са важни за Съединените щати. Тъй като повечето латиноамерикански партньори на Тайван са политически и икономически зависими от великата сила, логично е да се смята, че тя би трябвало да използва влиянието си в региона , за да предотврати международното изчезване на Тайван като политически субект, като по-този начин си гарантира още един сигурен съюзник.

Така погледнато Република Китай сякаш има известно предимство пред своя съперник, доколкото и Япония и Съединените щати имат нужда от неговата подкрепа, но как ще се развият нещата в бъдеще и дали наистина има вероятност страната да изпадне в политическа и икономическа изолация – само времето ще покаже.



Напиши коментар:


Публикувай