Украйна за първи път претендира за поста на генерален секретар на ОЧИС

Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество е основана през 1992 г. в Истанбул, като основната ѝ цел е да развива взаимноизгодно икономическо сътрудничество и търговия в региона. В състава на организацията влизат 12 държави: Азербайджан, Албания, България, Армения, Гърция, Грузия, Молдова, Русия, Румъния, Сърбия, Турция и Украйна.

Следващата година ще приключи вторият мандат на генералния секретар на ОЧИС, гъркът Майкъл Христидес. За първи път в историята на организацията Украйна номинира свой кандидат – заместник-министър на външните работи на Украйна Васил Боднар. Ukrinform.ua разговаря с него.

- Г-н Боднар, вие бяхте представител на Украйна в ОЧИС (2015-2017 гг.), сега сте кандидат за длъжността генерален секретар на тази организация. Моля, разкажете ни защо това представлява интерес за нашата държава?

- Стремим се да насърчаваме конструктивни промени в региона, по-специално в икономически план, което е особено важно в контекста на пандемията на коронавируса. В нашата страна интересът към ОЧИС е доста нисък. Сега е важно да се съсредоточим върху реализирането на икономически проекти, което от своя страна ще спомогне за намаляване на степента на напрежение и ще позволи да се изгради подходящо сътрудничество между страните от Черноморския басейн.

Днес механизмите на ОЧИС не се използват напълно поради съществуващите различия, конфликти и политизиране в региона. ОЧИС е доста политически конфликтна: има дванадесет държави и шест конфликта. Нашата инициатива е да намерим общи допирни точки, поне за повечето държави, в непротиворечиви направления на сътрудничество, основани на общи интереси и принципи на международното право.

- Споменахте за шест конфликта. И в повечето от тях агресорът е Русия, с която сме във война. Къде е платформата или отделните проекти в Черноморския регион, където изобщо можем по някакъв начин да сътрудничим с Русия?

- Не бих говорил за сътрудничество с Русия и като цяло за нейния интерес към икономическото развитие на нашия регион. Ярко доказателство за това е агресивната политика на Руската федерация, окупацията и милитаризацията на Крим и Абхазия, продължаването на войната в Донбас и непрекъснатото дрънкане с оръжия. Дори кандидат за генерален секретар от Русия е бивш дългогодишен посланик във Венецуела. За Черноморския регион - специалист по Латинска Америка! Изобщо не считам този кандидат за конкурент.

Има много по-силен кандидат от Румъния – бившият външен министър. Мисля, че с него ще имаме честно състезание за идеи, които могат да обединят региона в икономически план.

Разбира се, няма да можем да разрешим всичко наведнъж, да изградим мостове, които да направят възможно избягването на спорове, но ако започнем да търсим нови области на регионално сътрудничество, това ще бъде от полза за всички или поне за повечето държави-членки.

Не става дума за това, че ще си сътрудничим с Русия в ОЧИС, става въпрос за реализирането на проекти, които ще бъдат неконфликтни за повечето членове на организацията. Ако от 12 членове само Русия ще блокира подобни инициативи, то тогава това ще бъде нейна отговорност.

Излизаме с положителен дневен ред по този въпрос и го предлагаме на партньорите от ОЧИС. Считам този подход за конструктивен.

- В същото време Русия често прави завоалирани опити да легализира окупираните територии на такива международни платформи. Вероятно активизирането на дейностите на ОЧИС, например в областта на туризма или защитата на историческото наследство на Черноморския регион, за пореден път ще бъде използвано за легализиране на окупацията на Крим. Има ли ОЧИС механизми за защита срещу това?

ХИБРИДНИ ОПИТИ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ

НА РУСКАТА ОКУПАЦИЯ

НЕ СА БИЛИ УСПЕШНИ И НЯМА ДА БЪДАТ.

- Първо и най-важно нещо е, че Крим е временно окупирана територия на Украйна и това е признато на ниво на международни организации, преди всичко на ООН. Това е в съответствие с принципа на международното право за териториалната цялост на държавата. В случая с ОЧИС окупираните територии на Крим и Абхазия не влизат в орбитата на дейността на организацията, тъй като не могат да бъдат участници в икономическата интеграция съгласно международното право. Агресията на Русия доведе до окупация на териториите на суверенни държави и фактическо прекратяване на активността на бизнеса. Хибридни опити за легализиране на тази окупация не са били успешни, няма и да бъдат. В ОЧИС никога не е имало представители на окупираните територии. И няма да ги има, тъй като нито организацията, нито по-голямата част от страните членки няма да се съгласят на това. Тъкмо обратното, опитите на Русия да легализира окупацията водят само до по-нататъшно напрежение и конфронтация.

- Длъжността, за която претендирате, два последователни мандата заема представител на Гърция. През този период беше многократно подчертавано, че ОЧИС не е политическа организация и по-специално не може да реагира на окупацията на Крим. Вие споменахте за политически различия в ОЧИС. Става въпрос за противоречия или търсене на компромис?

- Имаме достатъчно платформи за политическа конфронтация на Руската федерация. Това са международни организации за сигурност и политически организации: ООН, ОССЕ, Съветът на Европа. Това е и специален трак за преговори с Руската федерация – минската платформа Тристранна контактна група. Това е областта, в която защитаваме териториалната си цялост и независимост.

ОЧИС има съвсем други задачи. Разбира се, на нея повлияват политическите процеси, но тук можем да направим повече, като изместим акцента върху икономиката. В крайна сметка именно политическите противоречия затварят възможностите за развитие на целия регион.

НАШАТА ПОЗИЦИЯ СЕ ОСНОВАВА НА НАМИРАНЕТО НА НАЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНА,

А НЕ НА ЗАСИЛВАНЕ НА КОНФРОНТАЦИЯТА

Поради руската агресия Черноморският регион стана изключително напрегнат от военно-политическа гледна точка. Продължаваме да се борим и няма да отстъпим от позициите си. Но е необходимо да се изградят конструктивни отношения с други партньори, да се търсят нови възможности, особено като се вземе предвид въздействието на епидемиологичната ситуация. Този подход ще помогне за намаляване на напрежението, ще спомогне за по-ефективно реализиране на икономическия потенциал на Украйна и ще засили комуникациите в региона. Нашата позиция се основава на намирането на начини за развитие на региона, а не за засилване на конфронтацията.

- Какви визии и подходи сте очертали за тази длъжност в случай на победа?

- С моите колеги вече създадохме концепция за развитие на организацията, където наблягаме на развитието на бизнес сектора. Традиционно сме свикнали, особено в постсъветските държави, правителството да диктува на бизнеса какво да прави и как да го прави. В настоящите условия, особено в условията на пандемия, е обратно трябва да разглеждаме нуждите на бизнеса и да помагаме за реализирането на неговите приоритети. Ако днес не предприемем нищо за развитието и помощта на бизнеса, тогава нашите срещи, работни групи, срещи на върха са нищожни и всичко това остава на хартия. Най-важното е, че предлагаме възобновяване на регионалната бизнес активност на базата на ОЧИС.

Това е абсолютно в съответствие с приоритетите на нашата държава – заедно със защитата на териториалната цялост, ние популяризираме нашия износ, насърчаваме бизнеса, привличаме инвестиции. Подобен подход трябва да се приложи в ОЧИС, като акцентът да се постави върху подпомагането на бизнеса в региона, възможността да се реализира своя потенциал за износ, да генерират по-големи печалби, да се използва тази организация в своя полза, за да ставаме по-активни играчи в регионален мащаб.

Пандемията на коронавируса, заедно с отрицателното икономическо въздействие, допринесе за по-бързата интеграция на цифровите технологии в производствените и битовите процеси. В тази връзка особено значение придобива въвеждането на съвременни технологии в дейността на ОЧИС за ефективен обмен на информация, създаване на нови цифрови платформи като електронна търговия или съответни логистични платформи.

Това значително разширява спектъра за сътрудничество, тъй като ІТ-секторът в организацията изобщо не е развит, докато Украйна и други страни-членки имат в тази област сериозен вътрешен потенциал – от дигитализацията на сферите на обществения живот до създаване на регионални или международни платформи за подпомагане на бизнеса, частния сектор, обикновените граждани, опростяванете на транспортните комуникации, митническите и граничните процедури и др. Насърчаването на идеята за дигитализация в рамките на ОЧИС може да бъде един от двигателите на по-нататъшното сътрудничество между страните-членки в организацията.

Друго перспективно направление е алтернативната енергетика и реализирането на проекти, използващи водород, което ще позволи изобщо да се промени структурата на енергийния пазар и да се защити екологията в региона. В този контекст си струва да се подчертае и такава нова област на сътрудничество като „синята икономика“. Става въпрос за развитието на морската икономика: морски комуникации, пристанища, използване на водни ресурси за икономически растеж, като същевременно се запазва морската екосистема.

Черноморският регион е един от най-старите в света, има висока туристическа активност, така че защитата на историческото наследство и развитието на туризма са не по-малко важни. Преди началото на руската агресия срещу Украйна имахме доста амбициозни планове да организираме круизни маршрути, гастротуризъм и да създадем благоприятни условия за пътуване (опростяване на условията за пресичане на границите, визова политика). Били са предприети и практически стъпки. Например с Турция и Грузия вече въведохме възможност да пътуваме с вътрешни ID- карти.

Като цяло има много идеи, ние ще се конкурираме с други кандидати, така че нашите идеи да победят.

- Моля, разкажете ни повече за особеностите на състава и структурата на ОЧИС.

- Основният постоянен орган на ОЧИС е Съветът на външните министри на страните-членки. Заседанията на Съвета се провеждат два пъти годишно след края на шестмесечното председателство на съответна страна. По време на председателството министърът на външните работи на страната става настоящ председател на ОЧИС. От 1 януари до 31 декември 2020 г. организацията се ръководи от Румъния. Периодът на нейното председателството бе удължен за още шест месеца във връзка с пандемията COVID-19.

Постоянният международен секретариат на организацията се намира в Истанбул и се ръководи от генералния секретар. Институциите, свързани с ОЧИС, са Парламентарната асамблея, Черноморската банка за търговия и развитие, Бизнес съветът и Международният център за черноморски изследвания.

Както виждаме, ОЧИС е организация със силни възможности, със собствена банка, парламентарна асамблея и организации, занимаващи се с неправителствения сектор.

В същото време сега всички тези структури са донякъде дисбалансирани. Това не е критика от моя страна: както се е получавало, така са правили. Но ако синергизираме дейностите на всички органи, това ще се усети във всяка една от страните. ОЧИС е мощен набор от инструменти, които трябва да бъде подведен под общ знаменател, рестартиран, за да заработят по-ефективно и да даде практически резултат.

ОЧИС работи в тясно сътрудничество с ЕС, тъй като се състои от три държави членки на ЕС, три страни кандидатки, три държави със споразумения за асоцииране и една държава – Армения, която е член на Източното партньорство. Само Русия е настрана от това.

- Вече споменахте кандидати от няколко държави. Кой друг ще кандидатства? Какъв е балансът на силите?

- Освен Украйна, Румъния и Русия, Гърция номинира своя кандидат. Ние първи обявихме намеренията си. Рано е да говорим за нашите шансове и възможности да заемем тази длъжност. Засега имам посещения в страните от ОЧИС: провеждам официални срещи, представям нашата визия за развитието на организацията и се опитвам да спечеля подкрепа. Искам да се въздържа от прогнози, защото състезание си е състезание.

- Кога ще се проведе гласуването и каква е процедурата?

- Обсъждането на темата ще се проведе в средата на октомври, след провеждането на заседанието на комитетите на висшите длъжностни лица. Въпросът на изборите на нов генерален секретар вече е сложен в проекта на дневния ред. Очакваме, че гласуването може да се проведе през декември, когато приключва румънското председателство. Ако не може да се постигне единствено решение, процесът може да се проточи до средата на следващата година. Формално длъжността става вакантна от 1 юли 2021 г., а мандатът е три години.

Гласуването традиционно се провежда на заседание на Комитета на висшите длъжностни лица, а резултатите от него се одобряват на заседанието на Съвета на министрите на външните работи.

Като цяло международните организации са склонни към консенсус, включително по отношение на длъжностите. Такива решения понякога се вземат чрез споразумения на държави или чрез предварително гласуване. Този процес е доста сложен и непредсказуем.

- Колко струва на Украйна участието в ОЧИС всяка година?

- Държавите-членки на ОЧИС са разделени на три групи по отношение на вноски в организацията. До 2014 г. Украйна беше в първата група – плащаше 240 хил. евро, от 2015 г. преминахме към втората група, което беше обективно свързано с последиците от руската агресия и икономическо развитие, и плащаме 125 хил. евро годишно. Това е малък обем на финансиране в сравнение с това, което харчим за други международни организации.

- Кой вече е оглавявал ОЧИС?

- Някога Постоянният международен секретариат на ОЧИС се е оглавявал от представители на Русия, Молдова, Грузия и няколко пъти Гърция. Украйна е една от ключовите държави на Черноморие, но никога нашият представител не е бил начело на ОЧИС и сега заявяваме амбициите си. Това отговаря на нашите национални интереси и ще служи на интересите на региона.

Олга Будник, Анкара