Коронавирус в Испания: "Беше като на война"

2020-а беше една трудна година. Лекарката Кармен Хихон вероятно чак сега може да прецени колко точно. Тя има още няколко дни почивка, преди да се върне в интензивното отделение. През март нейната болница в северната част на Мадрид беше тежко ударена от първата вълна на пандемията. Оттогава мина време, но преживяното все още не е забравено – борбата както за живота на пациентите, така и със собственото си отчаяние, разочарование и безсилие.

"Всеки път плачех, когато са прибирах"

Кармен Хихон е свидетелка на това как вирусът отнема безброй човешки животи. Тя вижда как пациентите ѝ изчезват от леглата си. Някои от тях – стари, други – току-що станали родители. Някои до последно изглеждали така, сякаш ще успеят да се преборят. Те често умират сами, в присъствието само на лекари в интензивното отделение. По-скоро изключение е било някой роднина да присъства на последните мигове на своя близък.

Когато младата лекарка си спомня за тези моменти, очите ѝ се насълзяват. Осем дни един след друг работа и само един почивка. С такива темпове тя и колегите ѝ са работели до лятото. Давали са 200 процента от себе си. По пътя към вкъщи тя всеки път е плакала.

“Понякога се чудя как устояхме на всичко това. Първата вълна буквално беше като сеч”, спомня си 38-годишната жена. Много от колегите ѝ сега се нуждаят от психологическа подкрепа и дори от лекарства. Когато през лятото броят на новозаразените намаля, имало малка пауза. Но още през септември интензивните отделения отново се напълнили, а Кармен Хихон вече била изтощена - физически и душевно.

Поведението на всеки един е от значение

Не само по-разхлабените мерки, но и поведението на всеки един от нас доведе до това, вирусът отново да излезе извън контрол, смята Лаура Санс, която работи в интензивно отделение. Тя смята, че е много вероятно да има следваща вълна. И други лекари очакват ръст на заболелите след коледните празници. В зависимост от региона в Испания е разрешено да се срещаш с между шест и десет човека. Дали гражданите ще спазят правилата предстои да стане ясно. “Всички знаят за какво иде реч. Въпрос на отговорност е”, казва Лаура Санс. В нейната клиника идват семейства, които искат да се тестват преди празниците. Това е добър подход, смята тя.

Санс се заразила още в началото на пандемията. Тогава тя все още не е възприемала опасността сериозно, докато не ѝ се наложило да остане две седмици в болница. И всеки ден се страхувала да не се наложи колегите ѝ да я преместят в интензивно отделение. Тогава все още имало свободни легла, малко след това те започнали да не достигат.

Като на война

“Усещаше се като война. По коридорите лежаха болни”, спомня си тя. Някои пациенти умирали толкова неочаквано, че дори нямало време да извикат за помощ. Тя казва, че сигурно не би издържала без 78-годишната Хоакина, която била настанена в съседната стая. “През десетте дни, които прекарахме заедно, тя ми беше като баба”, разказва Санс. Хоакина обаче не успяла да пребори болестта. Главният лекар на Лаура Санс също починал от коронавирус.

След като се възстановила, Санс бързала да се върне възможно най-бързо на работа, за да помага на колегите си. Но не била в състояние да изкара пълна смяна – и до днес тя страда от последиците от COVID-19, има проблеми и с храносмилането.

Светлинка на надежда

Междувременно с други колеги е започнала да изследва възможната връзка между бактериите в чревната флора и инфекцията от коронавирус. Бактериите са като „царя на джунглата“, който защитава територията си от нападатели, например от коронавируса. Това може да повлияе на хода на инфекцията, възможно е бактериалната флора да може да се бори с дългосрочните ефекти на болестта. Малка светлинка надежда, казва по този повод Санс.

Най-късно през януари тя очаква отново дълги дни и седмици работа в реанимацията. И се надява, че с колегите ѝ ще намерят сили, защото 2020-а беше наистина една много тежка година.

Автор: Никол Рис