Ген. Уесли Кларк: Следващата цел на Путин може де е Молдова, иска да възстанови Съветския съюз

Генерал Уесли Кларк е роден в Чикаго през 1944 г. Получава престижната стипендия „Роудс“ и е приет в Оксфорд, където учи философия, политика и икономика. По-късно завършва и висше военно училище.В продължение на 34 години служи в редовете на американската армия, както и в Министерството на отбраната на САЩ. Участва като пехотинец във войната във Виетнам.

В периода 1997-2000г. Кларк е главнокомандващ военните сили на НАТО в Европа. Ръководи военната операция в Косово. През 2004 г., след като приключва военната си кариера, се кандидатира за президент на САЩ от Демократическата партия. Носител е на много военни отличия, почетни титли, а също е и удостоен с Президентския медал на свободата.

Ексклузивно за войната в Украйна и битките в България - Уесли Кларк говори пред Светослав Иванов в „120 минути“.

Ще започна с новината, разпространявана от руските медии. Висш военен, генерал Минекаев, казва, че целта на Русия е да вземе контрол над голяма територия, стигаща до Молдова, с което да прекъсне достъпа на Украйна до Черно море. Но би ли могло да бъде използвано като аргумент, че Молдова е следваща? Например Русия да анексира Транснистрия от Молдова. Какво е мнението Ви за тази хипотеза?

Четейки изказванията на Путин и целите му за първоначалната дипломация, които Западът и НАТО отхвърлиха, виждайки разположението на силите му – да, много е логично да се помисли, че Молдова е следващата му цел. На мястото на Молдова бих работил усърдно с НАТО, за да се укрепи Украйна, да се спре битката в Украйна и да се изтегли Русия.

Американско-европейското командване в Щутгарт, Германия, разпределя огромно количество оръжия. Какво стои зад тази стратегия?

А какво стои зад стратегията на г-н Путин? Амбицията на живота му да възстанови Съветския съюз и да лиши Източна Европа от правата на нациите да вземат независими решения за политическите си системи и за политическата им насоченост. Това е гарантирано от Хартата на ООН. В случая на Украйна е гарантирано от Меморандума от 1994 г., подписан в Будапеща от Русия. А на г-н Путин не му харесва. Иска да го махне.

Предвид това, в момента 14 нации, включително Украйна, са базирали представители към работна група в Германия, в Щутгарт, която получава заявки от правителството в Киев и организира доставката на оръжия и припаси от различни държави. За какъв вид оръжия става дума?

В общи линии, изпратените оръжия са тези, за които Украйна е заявила нужда, необходими във войната, за защитата на Украйна срещу оръжията, които използва г-н Путин. Така че, когато силите на г-н Путин нападнаха Киев, преминаха през гористи и застроени райони, бяха използвани противотанковите системи „Джавелин“, подобрената LAW система – NLAW, наред с други много полезни за целта.

Сега битката е в по-открит терен в Донбас, но теренът все още е много кален и има много водни препятствия, така че не е изцяло сухо равно открито пространство. И все пак, Украйна ще има нужда от още артилерия, повече бронирани бойни машини и танкове, както и летателни апарати, за да може да се бие с руските сили. Представете си, фронтът е близо 500 км. – много е голяма територията за отбраняване. Ако Вие сте агресорът, както е г-н Путин, имате избор къде да нападнете. Ако сте защитаващият се – трябва да сте силни навсякъде. Бремето за Украйна е доста тежко.

Споменахте противотанковите оръжия „Джавелин“ – вече има хиляди такива в Украйна, както и гаубици. Можете ли да обясните за зрителите ни какви оръжия са това?

Оръжието „Джавелин“ е противотанкова управляема ракета, с която войник се прицелва към бронирана бойна машина или танк. Има система за прихващане, тоест щом разпознае образа на целта се захваща – ракетата се изстрелва и има електроника в бойната глава, която я насочва и уцелва целта.

Вчера САЩ обявиха, че ще бъдат доставени 120 дрона. Украинците знаят ли как да боравят с тях?

Украинците, както много други нации в Източна Европа, имат много добра образователна система, много са начетени и технически грамотни, нямат никакъв проблем с употребата.

На този фон, ще Ви задам един много простичък въпрос, генерале – ако тези оръжия са толкова ефикасни, защо Украйна има нужда от оръжия от съветската ера от съседните ѝ страни?

Логиката е, че по отношение готови за употреба оръжия за спиране на руската офанзива в Донбас е необходимо тежко оборудване и логистична система за поддръжката ѝ. Следователно, трябва да има хора, които знаят как да работят с нея, да я разглобят, да сменят релсите, колелата, двигателите, да я поправят. Тези умения вече ги имат в Украйна, защото тя е разполагала с това оборудване – от ерата на Варшавския договор.

Най-лесно е да се изпрати такова оборудване към Украйна. Затова молим европейските ни партньори да се разделят с това оборудване, като в края Украйна може би ще може да използва по-западно оборудване от Германия, САЩ, Франция или другаде. Но за момента, оборудването, което им е познато, е това от времето на Варшавския договор. Което е налично в повечето държави, които са били членки на Варшавския договор, включително България.

Но виждате ли риск в изпращането на оръжия към Украйна след руската позиция, че всички доставки са легитимни цели?

Смятам, че като се погледнат въпросите на дневен ред в Украйна, е важно хората да разберат, че това не е битка за самата Украйна. Тя е просто първата стъпка в старанието на г-н Путин да преобърне реда след Студената война и дори да наруши споразуменията, постигнати в края на Втората световна война. Старанието е да се премахне международния ред, основан на правила, и начинът на действие. Ако Путин успее – може да няма ООН, нито Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, може Хелзинкският процес от 1975 г. да бъдат загърбени.

Би настъпило безредие и власт на силния – всяка държава би могла да почне да спори кое ѝ принадлежи – това е рецепта за конфликти и война. В крайна сметка е рецепта, която би унищожила международната търговска и финансова система, донесла просперитет за милиарди души по света. Не става въпрос само за Украйна, нито дори за Източна Европа, а и за нации в Африка, Южна Азия, недостиг на храна. Дори Китай трябва да се страхува от това.

Много хора, опитващи се да подкрепят руската инвазия в Украйна, особено в нашия регион, в Източна Европа, сравняват днешните събития с ударите на НАТО над Югославия. Какво бихте отговорили на подобно сравнение, като бивш главнокомандващ на военните сили на Алианса?

В бивша Югославия открихме, че г-н Милошевич бе човек, който гледаше ситуацията на място. Мирът настъпи в бивша Югославия, когато г-н Милошевич осъзна, че не може да спечели нищо повече с военна сила, когато през 1995 г. Хърватия нападна при операция „Светкавица“ и, малко след това, г-н Милошевич реши, че сега би бил подходящ момент за мир. Г-н Путин действа със същия план.

Ще настъпи мир в Източна Европа и в Украйна, когато г-н Путин реши, че не може да спечели нищо повече със сила и тогава ще пристъпят дипломатите – ще има спорове, компромиси, опасения.

Хората трябва да разберат, че не беше въпрос хора отвън да успеят с молбите към г-н Милошевич да спре войната – не се получи, много европейски държавни глави опитаха. Дори американският опит не сполучи. Получи се едва, когато хърватската армия бе достатъчно силна да обърне сръбската армия в Далмация и в Източна Босна и заплаши Сърбия – това прекрати войната и отвори пътя към преговорите за мир. Смятам, че същият урок ще е приложим и за Украйна.

Как всичко това влияе на сигурността на Източна Европа в момента на фона на руските действия? Увеличават ли се рисковете?

Мисля, че да. И ако погледнете хората в Литва, Латвия и Естония, Полша, Словакия – всички те го виждат и разбират. Ако си живял с Русия и разбираш начина, по който мисли г-н Путин, начина, по който е свързан с международни престъпления, с финансов натиск, с използването на енергетиката за придобиване на контрол от страна на Русия – затова нациите в Източна Европа са толкова решени да помогнат на Украйна.

Преди повече от 20 години бях в Русия и съм говорил с руски генерали, тогава съвсем ясно ми заявиха: „Вие, американците, настъпвате в източноевропейските държави, а тези страни ни принадлежат на нас!“.

Ние, като американци, не мислим, че контролираме която и да било друга държава. Та ние в собствената си страна имаме проблеми с демокрацията, ако трябва да съм честен. Но вярваме, че нациите трябва да имат правото сами да избират формата си на управление и собствената си принадлежност. Ние не вярваме, както Русия, че определени нации принадлежат на някоя друга нация. Това е основното разногласие, до това се свежда и това води опасенията в Европа относно действията на г-н Путин в Украйна.