Истеричните заплахи на московските изнудвачи не водят до нищо

Безнадеждни изнудвачи
© Виталий Портников

В навечерието на решението на западните страни да предадат модерни танкове на украинските отбранителни сили, двама експонати от менажерията на Путин - председателят на Държавната дума Вячеслав Володин и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев - отново се отличиха със заплахи за използване на ядрено оръжие, ако Русия бъде обидена и няма да ѝ бъде позволено да "спечели" във войната с Украйна. (Въпреки че как трябва да изглежда тази „победа“ на практика, никой от руските официални лица, включително самият Путин, все още всъщност не е обяснил).

Още новини от Украйна

Медведев, този велик познавач на историята, твърди, че "ядрените държави не са губили големи конфликти, от които зависи тяхната съдба". А Володин пък въобще обещава смърт на целия западен свят.

И тук, разбира се, искам да попитам другаря Володин: наистина ли е учил в съветско училище? Защото там на всяка политическа информация на децата се казваше, че ако се използва ядрено оръжие, ще загине не само страната, която ще бъде ударена от ядрен удар, но и страната, която ще го използва първа. Володин и Медведев няма да имат време да се насладят на унищожението на човечеството. Тези безсмислени хора почти сигурно ще се превърнат в, както обича да казва Дима Киселев, „радиоактивна пепел“. Заедно с милиони руснаци, разбира се. И това не са някакви канибалски истории на ужасите. Това ни разказваха учителите за ядрените оръжия (чудя се къде е бил Володин по това време?). Ето защо ядрените оръжия са оръжия за възпиране. Затова и сега в Русия подчертават, че в ядрена война няма да има победители. Ето защо всичките тези брътвежи на Володин и Медведев не струват пукната пара.

Просто се чудя защо се стараят тези новоизпечени Алхен и Сашхен, защо всеки път като измислят ужасяващи истории една от друга е по-тъпа и по-подла? Дали тези обещания за смърт по целия свят наистина вълнуват единствения им почитател Владимир Путин? Или сами са решили, че колкото по-безумна е заплахата, толкова по-вероятно е да станат наследници или да откраднат още повече пари? Или няколко конкуренти изобщо не решават нищо - те просто преписват в социалните си мрежи глупостите, които авторите на речи съставят според плана за действие на президентската администрация?

Въпреки това, така или иначе, всички тези истерични заплахи на московските мошеници не водят до нищо. Шантажирането, разбира се, е важен инструмент в политиката на всеки авторитарен режим. Но само ако е подкрепено от нещо друго - военни успехи, енергийна зависимост на партньорите, значението на икономическото сътрудничество.

Сега в руската политика няма и следа от това. Руската армия е затънала в Донбас и се състезава в доставките на ковчези за родината си с “вагнеровата” измет. Западните страни успешно се отърваха от енергийната зависимост от Русия - много по-бързо, отколкото можеше да се предположи. Икономическата роля на Русия винаги е била равна на нула - когато сенатор Маккейн нарече тази страна просто обезумяла бензиностанция, той беше много близо до истината.

Остава един любим трик на алкохолик, напил се до делириум тременс - да тича из долнопробна кръчма и, подхлъзвайки се в собственото си повръщано, да отправя закани да избие всички на сутринта. Освен това искам да отбележа, че като предлагам на читателя този образ като изчерпателно описание на руската бюрокрация, не искам да обидя другаря Медведев, чиито пиянски навици днес не се обсъждат само от най-мързеливите. Не, в състезанието по кръчмарска лудост безусловно печели другарят Володин - тъкмо той и ще пренощува в локва от собствената си урина.

Източник: graniru org

Бесарабски фронт