Санкциите срещу Русия удрят гръцката кожухарска индустрия

В голяма изложбена зала за кожени изделия в Северна Гърция рускините някога са позирали в позлатено кресло, подобно на трон, увити в чисто новите си кожени палта.

„Те се чувстваха като царици. Сега никой не стъпва тук“, сподели служител на залата, който не пожела да каже името си.

Макар че през последните десетилетия кожухарската индустрия се свита след ожесточени кампании на защитници на правата на животните, които осъждат жестокостта ѝ, кожените изделия продължават да бъдат търсени в страни като Русия и Китай.

В Гърция, която е един от главните центрове за износ на кожи към Русия, санкциите на ЕС върху Москва нанесоха още един удар върху индустрията.

Кожите са сред луксозните стоки, чиито износ към Русия е забранен.

Десетки предприятия в Кастория и Сиатиста, които произвеждат кожи с косъм от 15 век насам, бяха принудени да затворят след началото на руската инвазия в Украйна.

„Преустановяваме дейността си. Съкратих 80 процента от персонала си, общо 52 души“, каза Акис Цукас, ръководител на Гръцкия кожухарски съюз.

Според проучване на „Ърнст енд Янг“ (Ernst and Young) през 2019 г. кожата с косъм е сред 12-те най-големи пера в износа на Гърция, като някои палта се продават за 200 000 евро (213 000 долара).

Цукас споделя, че след пандемията от Ковид през 2019 г. износът на кожи възлиза на 108 млн. евро (116 млн. долара), като почти половината то сумата идват от Русия.

Кожи за 21,5 млн. евро са продадени в Обединените арабски емирства, където също са били разграбени предимно от руснаци. В Украйна пък са отишли кожи за 10 млн. евро.

Година по-късно износът на практика спадна до нула, споделя Цукас.

Пандемията засегна тежко индустрията, тъй като милиони норки бяха умъртвени във ферми за кожи, след като някои животни дадоха положителен резултат за коронавирус.

„Отчаяни сме“

Неспособни да изнасят стоките си, местните занаятчии се местят в Русия, за да се опитат да намерят работа.

„Баща ми беше кожухар и аз усвоих занаята от много ранна възраст“, казва 47-годишният Апостолис Гравас, който ръководи семейния бизнес за кожи в Сиатиста.

„Коронавирусът и войната ни унищожиха. Отчаяни сме. Затова потърсих работа в Русия. Много хора като мен отиват в Русия, за да си намерят работа“, каза той пред Франс прес.

Мария Фотис, която работи в сектора от 1979 г., казва, че Русия търси опитни работници, които да се присъединят към нейната индустрия.

„Аз не съм забелязала войната да ги е притеснила особено. Тъй като не могат вече да купуват от Гърция, те започнаха да произвеждат и продават кожи там“, сподели тя.

В работилницата в Челябинск, Южна Русия, където тя е намерила работа, Фотис каза, че шест от осем служители са гърци.

„Но можете да останете там само три месеца, докато ви изтече визата“, отбеляза тя.

Почти пълно затваряне

Христос Зефклис, кмет на град Войо, казва, че 80 процента от жителите в близкия град Сиатиста и околните села се издържат от кожухарската индустрия.

„Как ще се преквалифицират сега? Целият този преход към нов икономически модел се оказва много скъп за техния жизнен стандарт“, каза той.

По официални данни половината от 4000 кожари в Сиатиста и Кастория са били принудени да изоставят професията си през тази година.

Фермите за норки в района също са засегнати и в резултат на това са намалили производството си наполовина, казва Милтос Каракулакис, говорител на Общогръцката асоциация на животновъдите, отглеждащи животни за кожи.

Четиридесет от 92 ферми са закрити, а тези, които са останали, се очаква да отглеждат един милион норки спрямо 1,8 милиона през последните години, казва Каракулакис.

Сега кожухарите се опитват да навлязат на нови пазари в Европа, САЩ, Китай, Япония и Корея.

„Още няколко години ще се опитваме да се фокусираме върху различни пазари. Може да има начин да се наруши ембаргото, но не е като да внасяме контрабандно оръжие или други подобни неща“, каза 50-годишният Никос Глиаяс, чието семейство е в бизнеса от 1960 г.

По-етичен избор

През последните години големите модни марки се отказаха от използването на кожа с косми, както и на крокодилска и змийска кожа, особено след като по-младите поколения изискват по-етични и устойчиви изделия.

Организации за защита на правата на животните, като PETA, твърдят, че норките, лисиците, чинчилите и други животни са жестоко умъртвявани от ток, а понякога са одирани живи, след като са държани в претъпкани и мръсни условия.

В Гърция някои търговци се опитват да оцеляват, като изработват продукти от овча кожа, която се смята за по-приемлива от етична гледна точка, отколкото норката.

„Опитваме се да оцелеем в бизнеса, като произвеждаме специално обработена овча кожа", обяснява Стелиос Порпорис, маркетинг директор на една от най-големите фирми за кожи в района.

Той заяви, че овчите кожи, които са обработени така, че да приличат на козина от бобър или тюлен, са "по-приемливи за пазара, тъй като идват от хранителната верига".

Източник: БТА