Задава ли се краят на свързаната с Москва Украинска православна църква

Решението на президента Владимир Путин да нахлуе в Украйна предизвика много непредвидени последици - от подтикването на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО до превръщането на Русия в държава парий. А сега към списъка може да се добави разбиването на свързаната с Москва Украинска православна църква (УПЦ), някога полезен инструмент на Кремъл за влияние в Украйна, пише европейската редакция на американския вестник "Политико".

Украинските власти обмислят да забранят тази църква - опозиционните партии вече са подготвили проектозакон за това. Очаква се украинският президент Володимир Зеленски скоро да направи съобщение за бъдещето на църквата, дали ще има пълна забрана или опция църквата да създаде нова структура, лишена от всякакви връзки с Руската православна църква и нейния лидер, патриарх Кирил, гръмогласен поддръжник на нашествието.

Но дори и без забраната УПЦ е в бърз упадък, като все повече свещеници и богомолци са готови да преминат към конкурентната, независима Православна църква на Украйна (ПЦУ). След инвазията повече от 200 енории са прехвърлили лоялността си; много други планират да го направят, но се сблъскват с пречки от йерарсите на УПЦ, които се опитват да ги блокират.

Според някои обаче това може да предизвика изблици на насилие. В неделя вечер църквата Йов Почаевски в село Милиев в Черновицка област, управлявана от УПЦ, беше подпалена, както и магазин. Един мъж е арестуван, съобщи местната полиция.

"Една от най-красивите църкви във Виницкия район беше подпалена тази нощ — професионално, без шанс за спасение", написа Черновицко-Буковинската епархия на УПЦ във Фейсбук.

Миналата седмица паството на катедралата Свети Георги в Лвов гласува да напусне УПЦ. През март на стотици свещеници на църквата беше наредено да напуснат Киево-Печорската лавра, православен монашески комплекс от 11-ти век и едно от най-почитаните места на православното християнство. Контролът върху катедралата "Успение Богородично" на лаврата беше изцяло прехвърлен на независимата църква навреме за провеждане на Великденските служби през миналия уикенд.

И въпреки прогнозите за проблеми и протести Великден в лаврата мина мирно и без сблъсъци. Много енориаши на УПЦ в Лаврата просто продължаваха нормално да се покланят, както те и техните семейства винаги са правили, в катедралата Успение Богородично, разрушена от Червената армия при отстъплението през 1941 г. и възстановена през 90-те години.

Експулсирането от лаврата на свързаните с Москва монаси, които обжалват решението пред съдилищата, е част от по-широка кампания срещу УПЦ поради подозрения, че нейното ръководство и някои от нейните свещеници не са лоялни към Украйна и са действали като "пета колона" в подкрепа на руската инвазия. Технически техният 10-годишен договор за използване на Лаврата, която е държавна собственост е изтекъл, но правителството отказа да поднови договора за наем, твърдейки, че има нарушения на условията.

След началото на пълномащабна война на Русия срещу Украйна през февруари миналата година, УПЦ обяви отделяне от Москва, но за поместните православни църкви по света тя остава част от Руската православна църква. Припомняме, че през 2019 година в Украийна с благословията на вселенския патриарх Вартоломей бе създадена автокефална Православна църква на Украйна, (ПЦУ) която се отцепи от Украинската православна църква, тогава част от Руската православна църква. Това предизвика дълбок разрив и прекратяване на отношенията между Московската патриаршия и Вселенската патриаршия в Истанбул.

В миналото правителството на Зеленски се колебаеше да се противопостави на подкрепяната от Москва църква в Украйна, за да не прекрачи никакви граници на свободата на религиозното изразяване или да наруши европейските или международните норми за защита на правата на вероизповедание. Зеленски не искаше да обиди на привържениците на тази църква, ясно осъзнавайки, че в редиците на нейните свещеници и богомолци има много патриотично-настроени украинци, някои от които се бият на фронтовата линия срещу руснаците.

Но доказателствата, че лидерите на църквата са действали в различна степен като подставени лица на врага, предизвикаха промяна в мнението на фона на обществения натиск за действие.

Повече от 50 свещеници, по последни данни, са разследвани за сътрудничество с руските сили. Един от най-известните е отец Микола Евтушенко, за когото се твърди, че е сътрудничил на руснаците по време на тяхната дивашка 33-дневна окупация на Буча, предлагайки благословии на окупационните войници и призовавайки своите енориаши да приветстват нахлуващите сили. Освен че се опитва да подкрепи от името на своята църква инвазията, той също така е посочил местните жители, които най-вероятно ще се съпротивляват на окупацията на Буча - град северозападно от Киев, който се превърна в нарицателно за руските военни престъпления.

През септември и ноември полицейските акции в сградите на УПЦ откриха проруска литература и руски паспорти. По-рано този месец митрополит Павел, игумен на Лаврата, беше поставен под домашен арест преди изслушванията, за да се установи дали е подклаждал религиозни разделения и възхвалявал руската инвазия. Павел казва, че действията срещу него и прогонването на монасите от лаврата са политически мотивирани.

Кремъл се опитва да използва като оръжие действията на украинските власти срещу УПЦ за пропагандни цели. В средата на седмицата западните медии, включително "Политико", и правозащитните организации бяха атакувани от хиляди и хиляди имейли със спам бот, за които се твърдеше, че идват от обикновени руски граждани, изразяващи дълбока загриженост относно това, че Украйна "провокира междурелигиозна война". Спам съобщенията от фалшиви акаунти твърдят, че украинският президент изхвърля монаси по улиците в нарушение на международните норми и свободата на религиозните убеждения.

Повечето украинци не го виждат нещата по този начин. Проучване, проведено през декември от Киевския международен институт по социология, установи, че 78 процента от украинците смятат, че правителството наистина трябва да се намеси в дейността на УПЦ; 54% смятат, че църквата трябва да бъде категорично забранена, а 24% предпочитат по-мек вариант на държавен контрол и надзор. Само 12 процента смятат, че УПЦ трябва да бъде оставен на мира.

Опозиционният депутат Микола Княжицки от Лвов казва, че оставянето на църквата недокосната не е опция. Той е внесъл законодателство, което ще забрани УПЦ, но дава възможност да се създаде нова църква, ясно отделена от Руската православна църква, или да се присъедини към другата православна църква в Украйна. "Тази църква е създадена от Русия", каза той.

"Някои от свещениците са просто шпиони в расо и хората просто не искат да търпят това повече", добави той. "Църквата гъмжи от свещеници, които са проруски настроени и въпреки че не всички са агенти, те са готови да помогнат и да изпълнят някои задачи за Русия."

Източник: News.bg