27 юли 1953 г.: Край на Корейската война

На 27 юли 1953 г. приключва Корейската война. Тя избухва на 25 юни 1950 г. вследствие на конфликт между Северна Корея и Южна Корея.

Полуостровът е разделен по 58-ия паралел на две държави – Северна Корея, КНДР, с комунистическо управление и под влиянието на СССР и Китай, и Южна Корея, намираща се под протекцията на САЩ. Това е най-дълго отекващият конфликт от Втората световна и Студената война, все още ненамерил своето разрешение.

Войната започва с нападение срещу Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай. Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях.

Американските бойни самолети бомбардират Северна Корея в продължение на цели три години. Без изобщо да мислят за цивилното население, както твърди пред "Дойче веле" американският историк Брус Камингс, окачествил действията на САЩ като военно престъпление.

В онези години американците хвърлят над Северна Корея повече бомби и напалм, отколкото в битката срещу Япония през Втората световна война. По време на бомбардировките загиват 20 процента от цялото севернокорейско население, твърди генерал Къртис ЛеМей, който по време на Корейската война командва американските ВВС. В интервю от 1984 година той казва следното: "По един или друг начин изравнихме всеки град със земята. Също и някои градове в Южна Корея. Разрушихме дори град Пусан. По невнимание".

Подобна оценка прави и бившият американски външен министър Дийн Ръск, който по време на Корейската война отговаря за Източна Азия: "Между 38-ия паралел и китайската граница бомбардирахме всичко, което се движеше. Имахме пълно превъзходство във въздуха и изравнихме Северна Корея със земята". А в интервю от 1954 година главнокомандащият съюзническите войски генерал Дъглас МакАртър изразява съжалението си, че не е получил разрешение да осъществи плана си за приключване на войната в рамките на десет дни. Този план предвиждал хвърлянето на "30 до 50 атомни бомби". Освен това генерал МакАртър искал да превърне границата на Северна Корея с Китай в непроходима зона, като я опаше с петкилометров пояс от радиоактивен кобалт. Целта била да бъде осуетена по-нататъшна подкрепа за Северна Корея от страна на Китай. В крайна сметка обаче ООН и американското външно министерство отхвърлят плана на МакАртър.

Още по-жестоки са антикомунистическите чистки, които провежда южнокорейската армия. Непосредствено след началото на войната са избити хиляди истински или просто предполагаеми комунисти и симпатизанти на Северна Корея. Със знанието и пред очите на американските офицери. Тъй като са засекретени десетилетия наред, докладите и снимките от тези престъпления виждат бял свят чак през 2008 година. Т.нар. Комисия за помирение, назначена от бившия южнокорейски президент Ро Мо Хюн, изчислява броя на жертвите на най-малко 100 000 души. За много от тези кланета неправомерно са обвинени севернокорейците. Но в интерес на истината трябва да се каже, че те също са провеждали кървави чистки.

Междувременно Северна Корея се превръща в полуфеодална тоталитарна държава, завзета от грабливите ръце на семейство Ким, наследниците на Ким Ир Сен, докато южната част на полуострова след поредица от диктатури в момента е просперираща страна, един от азиатските тигри, с демократично управление.