Малко реални, но много потенциални фалити на фирми

Фалитите в България са намалели с 35,6% за 2016 г. и това е най-големият спад в региона на Централна и Източна Европа. В абсолютна стойност броят на компаниите с декларирано производство по несъстоятелност намалява от 592 през 2015 г. на 381 през 2016 г., което все пак остава 0,1% от действащите фирми. Данните са от годишното проучване на несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа за 2016 г., реализирано от Кофас. Независимо от този благоприятен показател, компаниите с много висока степен на риск в страната ни по оценки на Кофас нарастват с 23,5% - от 51 800 на 64 000, което е 16% от всички предприятия в България и се дължи на нарастващ брой проблемни плащания. Очаква се също така темповете на спад на несъстоятелността на компаниите в страната да намалеят значително за тази година.

„Резултатът е впечатляващ, но не бива да бъде приеман с абсолютен оптимизъм. От една страна, той се дължи на подобряване на макроикономическите показатели на страната, ръстът на БВП за две поредни години, намаляваща безработица, увеличение при износа, ръст на вътрешното потребление в страната и други. От друга страна, броят на компаниите с много висока степен на риск, което е свързано и с тяхната задлъжнялост, нараства с цели 12 200 и това е сигнал за повишено внимание”, казва Милена Виденова, управител на Кофас за България.

Значителен спад на фалитите има и в Словакия и Румъния, съответно -22.6% и Румъния -20.8%. Най-силен ръст в броя на фалитите в държавите от Централна и Източна Европа се отчита в Унгария – 56.9%. Причината е по-големият брой официални затваряния на компании. На второ място е Литва с повишение в броя на фалитите от 35.2%. Причината тук е държавата процес на „прочистване“ на пазара на компании, които реално са във фалит.

Разглеждайки пазара по сектори, в някои се отчитат подобрения, а други са изправени пред трудности, като най-сериозни са те пред сектор „Строителство”. При повечето страни се регистрира значителен спад в строителството, което доведе до влошаване на ликвидните условия за фирмите в сектора. За някои държави като Естония, Унгария и Русия, несъстоятелността на строителните компании представлява над 20% от общия брой процедури.

Основните причини за финансовите затруднения на компаниите са високите нива на задлъжнялост, лошо управление на ликвидността, по-малко възможности за финансиране. Пряко влияние оказва и срокът за събиране на вземанията. Секторите, в които най-дълго време се чака, за да се изплатят задълженията са на първо място е „Фармация” – 69 дни. Следват „Транспорт” – 61 дни и „Електро- и автомобилно оборудване” и „Търговия на дребно” – 37 дни.

Фирмите биха могли да изпитат някои предизвикателства, свързани с развитието на световната икономика и политическата несигурност. Последните включват евентуалните негативни последици от Брекзит и несигурността в Западна Европа.

ТОП 5 на най-големите фалити в България за 2016 г.

* задълженията са за различни години,поради различната
продължителност на процеса по несъстоятелност.