Зърнопроизводители предупреждават за много фалити

Жътвата на ечемик и пшеница в Добруджа е към своя край. Добивите са в голям диапазон в отделните региони в област Добрич, като някъде стопаните са прибрали по над 600 кг на декар, докато на други места едва около 400. Основната причина за по-ниските от очакваните добиви е в късната сеитба заради студове, както и в продължителното засушаване през пролетта, което на места продължи повече от 50 дни. Голямата тревога на земеделските производители обаче е в безмитния внос на зърно от Украйна, което е с много по-ниска цена от тази на българското зърно, както и в липсата на пазар заради неустойчивата икономическа обстановка.

Картината на добивите от пшеница и ечемик в област Добрич е пъстра, като количествата са по-малки от тези през миналата 2021 година, но и много по-големи от критичната 2020-та. Препускащите нагоре цени на горивата, торовете и семената са поредното предизвикателство пред зърнопроизводителите, а в същото време пазарите са застинали и за цени на зърното е трудно да се говори. Всичко това, заедно с безмитния внос на слънчоглед и пшеница от Украйна, изправя бранша пред много неизвестни, а за много стопанства тази ситуация ще означава и фалити, категорична е председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Тя обработва 13 000 декара в землището на село Гешаново, като средният добив от пшеницата е 400 кг.

Мария Дикова обработва 6 000 декара в землището на село Гурково, община Балчик. Неблагоприятните метеорологични условия през зимата и пролетта са дали своето отражение и за нейната реколта, но не по-ниските от очакваните добиви са истинската ѝ тревога.

Липсата на търговия води след себе си и друг проблем. Складовите бази на търговците и производителите постепенно се запълват, повечето стопанства не разполагат с достатъчно място за съхранение на цялата си продукция, а тепърва ще се прибира реколта и от слънчогледа и царевицата, допълват Радостина Жекова и Мария Дикова.

Радостина Жекова е категорична, че България не може да продължава да си затваря очите пред фактите и е време да последва примера на други европейски държави като Румъния например, които позволяват вноса на зърно от Украйна според директивата, но не го задържат в страната. По думите ѝ ако се допусне смесването на българско и украинско зърно по складовете и след това то излезе от страната ни с български етикет, браншът ще бъде изключително компрометиран пред другите държави, тъй като качествата на това смесено зърно няма да отговаря на европейските изисквания.

Как земеделците могат да се спасят в тази ситуация според Мария Дикова.

Според нея вариантът е, който може да издържи, да съхранява продукция и да чак. По думите ѝ обаче, това е много трудно, тъй като предстоят разходи за торове и семена, а всичко е поскъпнало. Идват плащания на

Няма вариант и добивите от слънчоглед и царевица да компенсират ситуацията с пшеницата.

Националната асоциация на зърнопроизводителите също е притеснена от ситуацията в бранша и настоява за спешна намеса на държавата. В противен случай земеделците са готови на протести, заяви Радостина Жекова.