Решено: Няма да приемем еврото от 1 януари 2024 година

Със сигурност еврото няма да бъде прието от 1 януари 2024 година, а по-късно. Това стана ясно от брифинг на министъра на финансите Росица Велкова. Причината - България не е изпълнила ангажиментите си към валутния механизъм II (ERM II) и не отговаря на критериите на инфлацията. За да отговори на критериите, България трябва да изпълни таргетите за инфлация. Таргетите се определят от сформирана работна група между експерти на ЕК и на Министерството на финансите правят изчисления, прогнози и очаквания за следващите месеци.

Според Велкова за овладяване на инфлацията биха помогнали съвместните проверки на цените на храните, а също и действията, които предприема Комисията за защита на конкуренцията.

Отлагането на датата за влизане на България в еврозоната вероятно ще повлияе на кредитния рейтинг на страната, каза още министърът и допълни: "Особено, ако няма яснота в следващите месеци, примерно половин година, не се внесе конвергентен доклад, който да даде перспектива, че България ще влезе в еврозоната с дата в обозримо бъдеще. Това би повлияло в негативен план както на кредитния рейтинг, така и на лихвите по дълга".

Велкова уточни още, че няма задължение датата за приемане на еврото да е 1 януари. Тоест то може да бъде прието от всяко първо число на месеца през 2025 или 2026 г., например.

На заседанието на Еврогрупата в началото на седмицата България не е била изслушана за готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, макар точката да е била в дневния ред. "Изслушването беше отменено, защото нашите европейски партньори смятат, че България изостава с приемането на законодателство, а също и не отговаря на критерия за инфлацията", каза Велкова.

"Европейските ни партньори считат, че България има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходимите законопроекти. Ще припомня, че това са промените в Кодекса за застраховане, Закона за мерките срещу изпирането на парите и измененията в Търговския закон в областта на несъстоятелността". И трите законопроекта са приети само на първо гласуване в парламента, а никой от тях не е приет на второ гласуване в комисии, уточни още министърът. Трябва да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ относно функционирането ѝ в условията на присъединяване в еврозоната.

Критерият за инфлацията предвижда в страната кандидат да има ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите да не превишава с повече от 1.5 % този, който съществува най-много в три държави членки с най-ниска инфлация. За изпълнението на този критерий България се нуждае от няколко месеца, обяви министър Велкова. Тя посочи, че очаква резултат от действията на Комисията за защита на конкуренцията.