Курбан на Петльовден за прокудените в чужбина рожби

С незабравени ритуали, богати трапези и кръшни хора и тази година ваяшките родове и техните гости от селата Голица, Кривини, Венелин, Солник и Бърдарево в община Долни чифлик отбелязаха на 2 февруари Петловден. Десетки петли отидоха курбан за мъжките рожби.

„Едно време нашите предци са ги опазили от еничарите, ние обаче не ги опазихме от чужбината и децата ни тръгнаха да си дирят хляба. Да са живи и здрави и скоро да се върнат”, рече на мегдана в Кривини баба Добра Великова преди да вдигне брадвата над обречения за курбан петел.

С кръшно хора на мегдана точно по пладне започна Петльовден и в Голица. След това на обща трапеза се събраха над двеста голичани и техните гости. Да почетат празника дойдоха зам.-кметът Марияна Станчева, която поведе хорото, заедно с кмета на селото Иван Иванов. В народна голиченска носия се бе пременила Валентина Желева, секретар на общината.

Автентичните ритуали за Петльовден бяха представени от самодейците на читалище „Христо Ботев – 1928”, под ръководството на секретаря на читалището Катя Неделчева. Тържеството започна без кмета на общината Борислав Натов, който ръководеше в Гроздьово подготовката за евентуална евакуация на населението, ако водите на Камчия прехвърлят дигите край селото.

Хората край трапезите искрено се помолиха бедствието да отмине застрашените села.

Петльовден се празнува от незапомнени времена като празник за опазване на децата от лоши болести. Според старите хора празникът е бил посветен на християнския бог на болестите – Свети Евтимий. На този ден той ходел по къщите и събирал болестите, върлували през годината. За да спечелят благоразположението му, жените колели петли. Това ставало на дръвника в навечерието на празника.

Вярвало се, че Свети Евтимий минава по дръвниците и където намерел прясна кръв, си прибирал болестите и заминавал доволен в друга къща. Ако не намерел кръв от заклано петле, пущал болестите, най-вече по малките момченца. След като обходел всички домове в селото, нареждал на жена си Евтимя да събуе ледените чехлички, да надене цървулките и да си отпътуват. Това означавало, че зимата е към края си и пролетта наближава.

Според запазените предания преди са се раждали повече момичета, които са били и по-издръжливи на болести, в сравнение с момчетата, сред които смъртността била по-голяма. Безсилието на майките да се борят с коварните болести и липсата на медицинска помощ, са ги накарали да вярват в чудотворни сили и да правят жертвоприношения за опазване на челядта си.

Според другото предание празникът започнал да се чества по време на турското робство. Тогава като дервенджии – пазачи на прохода Айваджик /Дюлино/, голичани не плащали най-тежкия данък – девширме, за който вземали най-здравите момчета за еничари. В един момент обаче започнали да вземат и от дервенджиите този данък и по селата тръгнали османлиите. Според преданията, на един 2 февруари в Голица влезли турци. На една от портите обаче ги срещнала смела и находчива балканджийка, която била решила да не дава за еничарин единствената си мъжка рожба. Тя скочила пред турците и им рекла: „Детето си ще убия, но на друга вяра няма да го дам”.

Турците се разярили, но отстъпили. И се зарекли да се върнат и да видят момчето и убито. Безстрашната голичанка заклала петле на дръвника и обляла с кръвта му главата и тялото на момчето си. Наредила му да не мърда от дръвника, за да не го убият турците. Когато османлиите се върнали и видяли окървавеното дете, останали смаяни от майчината твърдост. И от тогава спрели да взимат дервенджийски деца за еничари.

Честването на Петльовден наподобява на Бабинден. Първоначално са празнували само тези, които имали момчета, а впоследствие всички. Подготовката започва още от предния ден. Специално за празника жените правят парен зелник. Срещу 2 февруари колят петел на дръвника, като оставят кървави следи по пътя до вкъщи. Сутринта младите жени пекат пита, приготвят парения зелник, сваряват петела, обличат носии като към украшенията си добавят и „колун”- голямо перо от петела. За бабата вземат за подарък къделя бяла вълна, восък и монета. Тя от своя страна се гизди, като облича премяна специално за празника- дълга аба /черна шаячна дреха, с дължина до полите и украсена с разноцветни гайтани/, забражда се с превеска /забрадка, украсена с копринени конци, с ресни по краищата, които се забождат над ушите/, над превеската слагат месал /дълга тъкана бяла кърпа, с нашити по нея фигурки, наречени „дученца”/, забоден с кукички на гърба.

Навремето превески и месал са носели младите булки и бабите-акушерки, впоследствие само бабите и то на големи празници. На бабата се закичват различни украшения, между които задължително колун. Както и на Бабинден поливат на бабата да си измие ръцете с вода и босилек, дават й подаръците, парче пита, парен зелник и копан от петела.

След като се съберат всички, слагат обща вечеря. Преди да започнат да се хранят трупат питите на куп една върху друга, а булката подканя бабата с думите: „Ха да видим дали баба тай натрухена.” Бабата се олюлява с думите: „Както висят китките, тъй да виси плод по всичките дървета и по нивите.”, а на булката пожелава повече момченца на другата година. После разперва ръце, подскача нагоре, за да порасне купчината пити по-висока от боя й. Бабата пожелава здраве на булките и на семействата им.

Булката, която иска да роди момченце, пуща в бакърче, пълно с вода, монета, а бабата, която държи бакърчето, я мие с тази вода, прекадява я с тамян и я благославя да се сбъдне желанието й. Следва обща трапеза, песни и хора. За разлика от Бабинден на този празник ходят и мъжете. С младите булки, освен мъжете, ходят и свекървите им. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. В центъра на Голица се издига и единствения в България паметник на петела.

В с. Венелин Петльов ден се празнува, както в другите ваяшки села. Подготовката за празника започва още от есента, когато се наричат един петел за баща и един за Петльов ден. Сутринта мъжката майка става рано и коли отредения за това петел, като главата, заедно с краката задължително се хвърлят на покрива на къщата. С кръвта от петела се пръска навсякъде за предпазване от болести. През деня жените се събират облечени в традиционни носии. Носят сварения петел, баници, краваи и се веселят. Пеят закачливи песни и играят хора.

Вчера в планинските села на общината празникът продължи до късно вечерта. Долу, в низината, хората се готвеха да срещнат лудите води на Камчия.