142 години от обесването на Васил Левски

Днес отбелязваме 142 години от обесването на Васил Левски. По традиция центърът на всенародното поклонение е паметникът "Левски" в столицата. Както всяка година и днес се очаква през целия ден хиляди да се поклонят на мястото, където през зимата на 1873 година е издигнато бесилото за Апостола на българската свобода.

На официалната церемония довечера слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев. Преди това в столичния храм „Света София" ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски. След края на богослужението духовниците и миряните ще се включат в шествие до паметника на Апостола.

Панихида в памет на Апостола ще бъде отслужена  в църквата „Света Богородица” в Карлово.

Снощи стотици хора присъстваха на възпоменателната церемония в родния му град. "През всички режими, обрати, правителства, страсти, омрази, разединения има само един, който обединява народа. Той има много имена - Левски, Дякона, Апостола, но е единствен", заяви в  словото си вицепремиерът Томислав Дончев. По думите на Дончев Левски е универсалната мяра, с която можем да мерим всичко и който иска да води народа, трябва да се научи да ходи в неговите стъпки. Той цитира и думите на Апостола от 1872 година: "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи". Можеше да бъде казано и вчера и пак щеше да бъде вярно, подчерта Томислав Дончев и допълни, че почти век и половина тази мисъл е останала повече препоръка, отколкото реалност. 142 години България равнява настоящето спрямо следите, оставени от Апостола в миналото. За гордост или за срам повечето негови цели са и наши, добави вицепремиерът.

В Ловеч отбелязването на годишнината ще започне с традиционния поход до Къкринското ханче, където е заловен Левски. Там в 10.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя.

В Драматичния театър в Ловеч, ученици от основно училище „Васил Левски“ ще представят тържествената програма „Мечтаем за бъдещето, Апостоле“. Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида за Васил Левски в храма „Успение Богородично“ в кв. „Вароша“. В 12:00 часа на паметника на Апостола в Ловеч ще бъдат поднесени венци и цветя. Вечерта в Ловчанското читалище „Наука - 1870 г.“ ще бъде прожектиран телевизионният театър „Тайната вечеря на дякона Левски“.

Честванията на годишнината от гибелта на Левски ще завършат с възпоменателно факелно шествие „142 години безсмъртие“, организирано от патриотичната неправителствена организация „Ловчанци“. То ще тръгне в 19.30 часа от Катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч и ще завърши пред паметника на Васил Левски.

Годишнината ще бъде отбелязана и в Троян, а на площад „3 март“ в Луковит ще бъде представена възстановката „Последните стъпки на Апостола“.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Той е популярен в народния и художествения епос като Апостол на свободата.

Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. 1864-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Спори се за името на предателя - поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Паметта му се почита на 19 февруари.