Лобистки промени изкривяват пазара на застраховки

Някои от предложените промени в Кодекса за застраховането (КЗ) са в ущърб на потребителите, застрахователните дружества и обслужват лобистки интереси. Това се казва в отворено писмо подписано от Борислав Богоев, Финансов експерт и заместник председател на КФН, председателят на УС на БАЗК Владимир Тодоров и заместник председателят на КФН Румен Гълъбинов.

В проекта на новия Кодекс за застраховането, приет на Първо четене от НС на РБ на 7 октомври 2015 г., съществуват текстове, които ако влезнат в сила ще ощетят както застрахованото лице така и застрахователя се казва още в писмото. Ето и текстовете:

1. Изричната забрана за сключване по интернет на задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и “злополука” на пътниците, (заложена в чл. 322 на Проекта).

Онлайн пазаруването, не само на стоки, но и на финансови продукти, е практика в цял свят. Застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите”(ГО) е най-масовата и най-регламентираната, освен това при нея несъществува изискването общите условия да се подписват от двете страни, както е при други застраховки, тоест тя най-лесно би могла да се продава по интернет, ако законодателят реши и отпадне стикера. Кодексът дава възможност на много по-сложни застраховки да се продават онлайн, а изрично забранява тази, което оскъпява и усложнява процедурата по покупко-продажба на ГО и не е в интерес нито на потребителя, нито на застрахователя или брокера.

Има становище на IT сектора да не се забранява сключването онлайн на "Гражданска отговорност", което е подписано от Българската асоциация на софтуерните компании, Българската уеб асоциация, ИКТ Клъстер, и “Интерактив Адвъртайзинг Бюро” България, което се казва: „Аргументите, на които се базира предложението на Комисията за финансов надзор за забраната за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” онлайн, са неубедителни и не са обвързани с възможностите за технологично решение за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Европейската практика показва, че улесненият достъп и гъвкавата процедура повишават търсенето на услугата, но също така са и предпоставка за създаване на по-добра комуникация и обмяна на данни между застрахователите и органите за контрол и организация на пътното движение“. Становището на IT сектора е изпратено до МВР, до Министерство на финансите, до Комисия за финансов надзор и до Парламентарната комисия по бюджет и финанси в НС. Организациите считат, че предложението за промяна е консервативно и изостава от европейските тенденции за въвеждане на електронни финансови услуги и трябва да отпадне. Те призовават към дискусия по темата, за да бъде изготвено предложение за промяна, което отговаря на пазарната ситуация и е съобразено с тенденциите и държавната политика за развитие на електронно правителство.

В 27 страни от ЕС може да се продава застраховка ГО онлайн!

2. Запазване на стикера като неделима част от застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. (чл. 576, ал. 1) е лобистки текст!!!

Единствената причина стикерът да се запази е да не може застраховката да се продава онлайн. Няма друга логика за запазване на стикера, защото той отдавна е изчерпал своята роля като удостоверителен документ. След въвеждането на „електронна полица“, където информация за всяка една застраховка по „Гражданска отговорност“ може да се намери в регистъра на Гаранционния фонд и тя постъпва и се обновява в реално време, не е необходим стикер за удостоверяване на наличието на застраховка. Отдел „Пътна полиция” може да провери с таблет или телефон, както и всеки от своя компютър, въвеждайки регистрационен номер или номер на рама на автомобила, дали е налична ГО. http://eisoukr.guaranteefund.org/.

Стикерът беше въведен с цел улеснение на „Пътна полиция“ при проверките, преди наличието на електронния регистър. Оставането му допълнително утежнява процедурата по покупко-продажба на ГО и противоречи на стила на европейските директиви.

Всички разумни доводи за отпадането на стикера са ясни и остава въпросът, защо е предвидено оставането му? Може би защото цената на стикерите е включена в общата цена на застраховката – в самата премия или като допълнение. Ползвателите на застрахователни услуги заплащат ежегодно между 7 млн. и 10 млн. лв. за един ненужен документ със спорна доказателствена сила. Твърдо сме убедени, че така написан текста открито обслужва частни лобистки интереси на фирми и организации, които нямат интерес от директен достъп на гражданите до този тип финансова услуга. До този момент са отпечатани около 40 млн. стикера с единична цена 1 лев и 40 ст. за стикер или застрахованите лица до този момент са платили около 60 млн. лв.!!! Трябва да се разбере кой печата стикерите и каква е връзката с вносителите на измененията в КЗ. Освен това с подобни текстове морално се омаловажава големият труд, положен от експерти на „Застрахователния надзор“ и на застрахователите, които от години работят по текстовете на КЗ и по транспониране на европейското законодателство.

3. Друга изключително опасна тенденция се забелязва със завишаване на правомощията на заместник председателя на КФН, ръководещ Управление “Застраховател надзор”, в промените на КЗ.

В разпоредбите за придобиване или увеличаване на квалифицирано участие са изброени множеството документи, които желаещото да придобие квалифицирано участие лице е задължено да представи пред заместник-председателя на надзорния орган. Въпреки това (чл. 71, ал. 2 от Проекта) е предвидено, че заместник-председателят може след като са били представени всички необходими документи да поиска допълнителна информация, която е необходима за произнасяне по заявлението. Тази разпоредба създава възможност за субективност и абсолютна неяснота на какви критерии следва да отговаря подготовката за придобиване на квалифицирано участие.

С Проекта е въведен чл. 117, в който е предвидено, че „Когато застрахователят или презастрахователят е изчислил размера на техническите резерви, капиталовите изисквания, стойността на активите…., представени в комисията, в нарушение на закон или подзаконов или друг нормативен акт, заместник-председателят може за целите на осъществявания застрахователен надзор да преоцени или преизчисли всеки от тези показатели.”(?!)

А текстът (чл. 101. (3)) за одиторите просто надхвърля всички очаквания за нагло вмешателство на надзорния орган в застрахователния бизнес. Трябва всеки застраховател, съответно презастраховател, да съгласува предварително със заместник-председателя избора на одитор?! При положение, че (чл. 126) изрично предвижда, че годишните финансови отчети на застрахователя, съответно презастрахователя, както и годишните справки, доклади и приложения се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което отговяра на определени критерии. Защо е необходимо съгласуване със заместник-председателя за избора на одитор, решение от компетентността на Общото събрание на дружествата? И това не е ли форма на свръх – регулация от надзорния орган, която е недопустима.

Подобно законодателно предложение не следва и не е в духа на европейското законодателство и на актовете на Европейската комисия. Освен това Комисия за финансов надзор, в която е управление „Застрахователен надзор“, е колективен орган и не би трябвало на едно от трите управления да се дават по-големи правомощия, които са от нивото на колективния орган. (да не се повтори случая КТБ в небанковата финансова сфера).

При тези завишени правомощия има предпоставки за субективен подход към една или друга застрахователна компания, което може да доведе до оказване на натиск към определени компании, а от там и към промяна профила на застрахователния сектор като цяло по административен път.

Предупреждаваме за тези лобисктки и противоречащи на европейския дух текстове, за даване на свръх пълномощия в лицето на заместник председателя (който и да е той), с което се създадат предпоставки за субективно надзираване на застрахователния бранш и съответно за дискриминиране на определени компании от пазара и толериране на други.