752 0

Проверки за почтеност за магистрати и без кариерни ”бонуси”

Законът за съдебната власт мина на второ четене

Анжелина Димитрова

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт. 

Депутатите решиха Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Според новите текстове Инспекторатът ще извършва проверки на имуществените декларации на магистратите за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Те остават без кариерни "бонуси". 

Член на ВСС няма да може да е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора. 

НС отхвърли предложението на Емил Димитров - Ревизоро от Патриотичния фронт да се дават кариерни "бонуси" на членовете на ВСС. Идеята му бе подкрепена само от БСП и ДПС. 

"ДПС, спрете на браните статуквото в съдебната система!", заяви Димитър Делчев, депутат от Реформаторския блок и член на правната комисия в парламента. 

Съдийското самоуправление и увеличаването на правомощията на общите събрания на съдилищата е стъпка към осъществяването на истинска съдебна реформа, подчерта Делчев и призова ДПС да спрат да защитават статуквото в съдебната система. Според него предложенията на ДПС председателите на съдилища да имат по-големи правомощия, а правата на общите събрания да не бъдат увеличени е спирачка на реформата, което за пореден път ДПС се опитва да направи. 

Съдиите ще имат право на глас при управлението на системата, чиято цел е да се ограничи влиянието на лобитата на началниците. С така нареченото съдийско самоуправление се разширяват правомощията и на общите събрания на съдиите - да дава становища по законопроекти, да изслушват кандидатите за председател, да приемат вътрешни правила за своята дейност. Според Четин Казак от ДПС обаче това създава предпоставки за проблеми.

"Партизирани вътрешни борби между съдиите, разделянето им на групи, бламиране решенията на председателя, блокиране дейността на органа", заяви той. 

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ отвърна, че текстовете са максимално прецизирани. 

"Изразявам вярата и дълбокото си убеждение, че магистратите няма да използват тези за затваряне, за групиране, за преследване едни други, а ще използват тези правомощия, за да избират най-добрите измежду тях", заяви той. 

„Възможността народните представители да задават писмени въпроси на главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС, които въпроси са получили от граждани и неправителствени организации е инструмент за натиск и влияние върху съдебната власт”, заяви в пленарна зала секретарят по законодателната дейност на БСП Филип Попов по време на дебатите.

По думите му тези текстове предлагани от управляващите са лобистки и са в полза на определени организации. „Те са в разрез с принципа за разделение на властите, независим съд и прокуратура”, категоричен бе социалистът.

Попов обясни, че според предложението на управляващите при годишните доклади за дейността на Прокуратурата ВКС и ВАС не само да бъде обсъждан, приеман или отхвърлян съответният доклад, но ще има възможност и за задаване на писмени въпроси по конкретни казуси. „Това е намеса в независимата по Конституция съдебна власт”, каза още той.

Попов припомни, че БСП многократно е предупреждавала, че измененията в Конституцията и Закона за съдената власт се правят, за да бъде овладяна същата власт. По думите му това много ясно личи от тези предложения на управляващите. „РБ и ГЕРБ се опитват да си разделят влиянието върху съдебната власт”, заключи Филип Попов.

Парламентът прие и процедура за определяне на съдебни заседатели. В срок от пет месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, ще обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, откриването на процедура за определяне на съдебни заседатели и правилата за провеждането й.

За съдебен заседател може да се кандидатира всеки български гражданин, който е на възраст от 21 до 68 години със завършено най-малко средно образование, не е осъждан за умишлено престъпление, не страда от психически заболявания и има настоящ адрес в община, която попада в съответния съдебен район.

Съдебен заседател не може да бъде човек, който е общински съветник, участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели или работи в съд, прокуратура, следствени органи, МВР или в други органи от системата за национална сигурност.

България


Напиши коментар:


Публикувай