Подготвени сме за рязко нахлуване на бежанци

На срещите ни в Германия и с канцлера Меркел установихме, че българският приоритет в момента съвпада с общоевропейския приоритет. Ситуацията с миграционната криза сочи снижение на бежанския натиск с 20 до 30 процента в сравнение с миналата година.

Променя се обаче характерът и структурата  на миграционния поток - все повече доминират идващите мигранти от Афганистан и Ирак и намалява потокът от Сирия. Това променя възможностите ни да реагираме на исканията им за получаване на статут в България. Другият фактор – следвайки европейските ни ангажименти за ограничаване на вторичните движения на бежанците, ние полагаме много усилия по българо-сръбската граница и спираме с голям интензитет опитите на хората, преминали нелегално българската граница – регистрирани или не, те се опитват да продължат към Европа през Сърбия. Не можем да допуснем да се оформи бежански поток през територията на страната, дори да имаме интерес от това. Това е отговорното ни поведение на европейски партньор, което води до увеличаване на хората, които остават на наша територия, почти 60% са запълнени центровете на ДАБ.  Това крие рискове и усложнява ситуацията.

Определяме няколко основни опасности за страната  – постепенно увеличаване на пристигащите, невъзможност да излязат и оставането им на наша територия, въпреки тяхното нежелание. Към момента се справяме с тази ситуация. Риск би било и хипотетично рязко нахлуване от българо-турската граница, подготвени сме и за това и имаме планове за справяне, но не за постоянно. Третият риск би произтекъл от неизпълнението на споразумението ЕС - Турция. Ако то не започне да се реализира от двете страни, сме изправени пред голям риск за Европа. Спазването му за България е много важно. Нашето предложение беше за поетапно изпълнение на Споразумението и представихме тази позиция на срещата с канцлера Меркел. Ясно е, политическите решения в Европа дават резултат. Този път е продуктивният и правилният и не можем да се откажем от този подход. Анализирайки ситуацията, решихме да проведем активни действия, с които да запознаем с нашата позиция както европейските ни партньори, така и Турция.

Убедеността ни е, че решенията, които се вземат в съюза, трябва да са валидни за всички държави, така че България да не бъде поставена пред нови рискове. Необходима е много силна европейска солидарност и от държавите от Централна Европа, за да има солидарно решение и тежестта да не отива само върху страните на първа линия - България, Гърция, Италия.

За България сигурността по границите има две нива – защита на външните граници,  така че  да не допускаме нелегална миграция. Вторият приоритет е свързан с ангажимента на Европа да приема бежанци и изясняване на общите политики към тях, след като са преминали границите. Ние правим максимално възможното за охрана на външната граница на ЕС и за една година усилията ни имат сериозен ефект, включихме и армията и съсредоточихме оптимални сили и организация. Поискали сме техническа помощ от партньорите – основно високопроходима техника и техника за видеонаблюдение. Смисълът на тази помощ е, че тя може да се използва веднага, без да се изчакват дълги срокове на процедури по обществени поръчки, които отнемат месеци. Поискали сме и допълнителен брой служители чрез ФРОНТЕКС. Най-ефективно би било общо политическо решение, а не търсенето на двустранни или в друг формат споразумения.

По време на срещата при канцлера Меркел мнението на България беше чуто и много добре разбрано. А то е,  че ако не успеем да намерим общо решение на бежанския проблем, няма как да решим и други важни проблеми – включително Брекзит. Позицията на България и от срещите в Германия е, че трябва да се търси Турция като партньор. Диалогът с Турция трябва да продължи без забавяне.
Моята оценка е, че поставихме на масата публично нашия национален интерес. Диалогът трябва да продължи, за да не се стигне до неочаквани решения спрямо ЕС. Съвременната външна политика е политика на партньорствата. За съжаление, в България  много хора я възприемат както по времето на студената война - като политика на изключване на едни и фаворизиране на други.