2 024 5

7 февруари 1900 г. Умира капитан Петко воевода

Стефанаки Йоанис

На 7 февруари 1900 г. във Варна умира капитан Петко воевода.

Той е роден като Петко Киряков на 6 декември 1844 год. в село Доганхисар /днешна Гърция/. Той става хайдутин едва 16 – годишен след като турци заклали пред очите му по- големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо превърнали младия момък от личен отмъстител в защитник на правата на всички сиромаси – българи, гърци и турци.

Скоро името на най- младия родопски войвода се понесло от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от ужас. Главата на безстрашния войвода била оценена на 10 хиляди гроша, но той оставал неуловим за потерите, припомня сайтът Хасково инфо.

Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. През есента на 1864 год. гръцкият комитет, който готвел въстание за освобождение на остров Крит, поканил легендарния войвода в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в местното военно училище, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко заминал за о. Капри, за да потърси съдействие от великия италиански патриот Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи- доброволци Петко войвода се бил за свободата на Крит, но неуспеха на въстанието го принудил да се върне в Родопите.

Тук през 1873 год. той създал първата българо – родопска дружина “Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е “да се защитава морално българския народ, страдащ под турско иго, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо”. Голяма част от глобите, които войводата налагал на турските големци заради беззаконията им, били дарявани за черкви, училища и в помощ на сиромасите.

С настъплението на руските войски на юг през 1878 и превземането на Пловдив 300 – членния отряд на капитан Петко освободил редица български и гръцки села, както и гръцкия град Марония. Той бил обявен за република и цели три месеца управляван като свободно селище напук на разпоредбите на Цариград, под чиято власт оставал съгласно Санстефанския мирен договор. Скоро обаче дружината на родопския войвода трябвало да напусне Беломорието, за да помогне на българите от Източна Румелия, които се бунтували срещу загробващите България решения на Берлинския конгрес. Както в цялата васална на Турция област, така и навсякъде в Хасковско никнели комитети “Единство”. Те се готвели да дадат сериозен отпор на турските войски и най- вече на башибозушките банди, които тормозели населението в т. нар. “неутрална зона” и край все още неустановената граница. Заради нарастващата заплаха Хасковският комитет изпратил при войводата свой човек, за да моли за помощ. Капитан Петко отговорил на пратеника Антон Попов, че при нужда отряда му няма да закъснее, но че най- важното е хасковлии да се подготвят по- добре за съпротива. Самият войвода обикалял региона, следял за въоръжаването и копаенето на окопи, нападал непокорните села – крепост на башибозушките метежници. Скоро дошъл с писмо нов пратеник на Хасковския комитет, който молел легендарния комита незабавно да дойде в града с четата си. Към средата на март 1879 г. капитан Петко пристигнал в Хасково, за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите, които само чакали руските войски да се изтеглят, за да нахлуят в околността и да я опустошат.

Войводата заповядал на всички селски първенци да организират направата на окопи по границата и по селата и да му съобщят данни за топографията на окръга, за непокорните села и приблизителния брой мюсюлмани, които биха подкрепили турското нашествие. Колкото повече наближавал срока за изтегляне на русите, толкова повече писма от близките села получавал капитан Петко.

В тях селяните непрестанно го молели да им изпрати на помощ по десет – двайсет или петдесет бойци, за да се защитят от вилнеещите башибозуци и метежници. След няколко битки с четата на народния закрилник героизма на враговете бързо се изпарил – самото присъствие в Хасковско на прочутия в половин Европа войвода им действало усмирително.

Уплашен от надигането на българите султанът приел предложението на Русия да не изпраща войски в Източна Румелия. Върху това решение със сигурност повлияла и неуморната дейност на Петко войвода в Тракия. В Хасковско той останал до края на май, когато разпуснал отряда си и бил изпратен с възторг и благодарност от местното население.

Легендарният борец за свобода починал на 7 февруари 1900 год. във Варна с разбито здраве, измъчен и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални интереси, срещу които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал завинаги.

И до днес в центъра на Хасково се издига паметник на великия войвода, пред който всяка година скланят глава признателните потомци.

По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 година, на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник (автор професор Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди.

На остров Ливингстън, Антарктида, на името на бележития българин е наречен връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak).

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • гостенин
    Отговор
    1 08:23  07.02.17
    Това е истински достоен българин! Как няма един... поне един такъв честен и почтен родолюбец, от сега управляващите...? Поклон пред светлата му памет!
  • misli posle govori
    Отговор
    2 08:59  07.02.17
    ...в допълнение през 1885г., когато се случва Съединението до окончателното определяне на границите на Източна Румелия с договора от 1886г. между българското, турското правителства, и с посредничеството на руската държава, в района около Кърджали се разбунтуват около двадесет, населени с турско население села.Бунтът е подстрекаван от Високата Порта (Турското правителство), като се поява т.н "Тъмрашка република" , т.к ситуацията е деликатна, изпращането на редовни въоражени сили от българска страна би компрометирало цялата акция по Съединението, затова в района се организира " умиротворяване на бунтовните села", чрез изпращането на чета начело с Петко Киряков.Истината е, че има сблъсъци и в крайна сметка бунтът е потушен, а на по-късен етап границата е определена с влизането им към обединеното ни отечество.. По отношение на описаните банди/ едните са кърджалии(това са дезертьори от редовната армия, като тяхната численост зависи от това дали войните, които води Турция са успешни или не), а втората група са наричани башибозуци (това са нередовни военни части, набирани от месното турско население, които са известни с погроми над останалото предимно християнско население), такива групи са типични и за Лудогорието, дори след изтеглянето на руските войски от 1878г.Българските правителства действат с различни въоражени акции и прочистват районите в рамките на две-три години, съответно след Руско-турската война(1877-1878) и след присъединяването на Източна Румел
  • VMORO
    Отговор
    3 12:36  07.02.17
    Поклон!
  • дедо цветко
    Отговор
    4 12:45  07.02.17
    Поне е доживял освобождението, за разлика от апостола на свободата - ЛЕВСКИ! Мир на праха им!
  • гост
    Отговор
    5 13:06  07.02.17
    Капитан Петковци...!!!?!! ;)

Напиши коментар:


Публикувай