Ученик съживява стари трабанти

Да си купиш първата кола „Трабант” с парите от закуските и да натрупаш цял автопарк. Не само е възможно, но и той го е направил. Страстта към старите автомобили на 16-годишния Кристиан избухнала, когато бил много малък. Първият си „Трабант” закупил още като петокласник.

„Винаги съм имал тръпката от притежаването на ретроавтомобил. Още, когато дядо ми караше „Москвич", който той наричаше "Белия лебед", една от детските ми мечти беше да притежавам именно такъв автомобил. Започнах тайно да си събирам пари и след известно време със спестената сума закупих първия си „Трабант” - ето този Бежко”, разказа Кристиан Димитров пред Нова ТВ.

С появата на „Бежко” момчето изправило косите на майка си, но пък срещнало подкрепата на баща си. „На неговата възраст се занимавах с технически кръжоци и ми беше много интересна неговата идея. За начинанието му получихме нахокване от майка му, тъй като го запазихме в тайна от нея. Идеята Кристиан да се занимава с техника ми допадна много”, сподели бащата на момчето Красимир Димитров.

Автомобилът е изваден от стар гараж. Немското возило било отдавна излязло от употреба и доста изгнило, но пък си имало нов горд собственик, който бил готов на всичко, за да го направи като нов. „Нарекох го „Бежко” заради цвета му, който е уникален. Може да се каже, че почти всяко нещо съм го направил с моите ръце, за да е в състоянието, в което се намира сега”, казва Кристиан.

Така вече пет години се оглежда по тротоари и гаражи, за да изкупува старите прашни трабанти и да ги ремонтира. Вече има седем. „След „Бежко” не спрях. Трабантаджия с един трабант няма. Дойде ред на втори, трети, четвърти и на пети. Вадил съм колите от гаражи, от плевни, под дървета. Купувал съм ги от дядовци. Опитвал съм се да спася трабанта на всеки, който тръгне да го хвърля. По добре да дойде за части, отколкото да стане на капачки за буркани”, допълва младият колекционер.

За момчето било истинска изненада, когато почти 90-годишната му прабаба решила да отдели от пенсията си, за да му подари последния автомобил в колекцията. „Имам златен внук. Ще му подаря още един, не, още два, защото е много добър”, споделя Стоянка Първанова.

Кристиан мечтае да подреди ретроавтопарка в чипровското село Железна. За него вече събира и различни вещи от социализма, както и стари автомобилни номера.

„Една от любимите ми вещи е тромпет от 60-те години. Музикалният инструмент и до ден днешен функционира идеално”, добавя Кристиан.

Момчето само поправя трабантите. Предпочита да чете, да се учи и да ги ремонтира на принципа „проба-грешка”. Твърди обаче, че вече за него почти няма тайни по вътрешността на този вид автомобили.

Един от трабантите вече гордо е вдигнал километража до 120 на автомагистрала „Хемус”. А ако се развали на пътя си има голямо предимство. „Трабантът може да се поправи с парче тел, чорапогащник за ремък, както хартия и лепило. Разбира се не пренебрегвам достойнството на трабанта и за мен е чест да карам този автомобил”, посочи Кристиан.

Кристиан вече няма търпение да навърши годините, за да изкара книжка. Така ще може да се наслади истински на своята колекция и зад волана.

„От тук нататък се очаква броят им да расте. Също така очаквам да ми се обадят и за други марки социалистически автомобили и към тях имам интерес - „Лада", „Жигули", „Москвичи”, завършва Кристиан.