29 август - Международен ден за действия срещу ядрените опити

На този ден, 29 август, през 1991 година в Казахстан бе закрит Семипалатинският ядрен полигон.

Семипалатинският ядрен полигон бе създаден през 1947 година с решение на Съвета на министрите на  СССР. 

На 29 август 1949 година на полигона бе взривена първата атомна бомба РДС-1, с мощност 22 килотона. Тази ужасяваща гледка наблюдаваха не само военни и учени, а и обикновените хора, станали заложници на своето време. Както е известно, на територията на полигона са се съхранявали и тествали ядрени заряди, но и живееше местното население. Такова никъде в света не е имало. Заради несъвършенството на ядрените заряди от 64 кг уран във верижната реакция участваха само 700 грама, останалият уран просто ставаше радиоактивен прах, оставащ след взрива.

Смъртността при новородени в населените места близо до Семипалатинския полигон нарасна не само в първо, но и във второ поколение. Детската  смъртност нарасна 5 пъти. Средната продължителност на живота в региона намаля с 3-4 години. При облъченото население честотата на вродените дефекти е 5 пъти повече, отколкото при останалото население. От взривовете най-много пострадаха жителите на три области на Казахстан: Семипалатинска, Павлодарска и Карагандинска.

През годините на функционирането на полигона тук бяха направени 468 опити, по време на които бяха взривени 616 заряда, с обща мощност близо 38000 килотона, 125 атмосферни взрива и 343 подземни взрива.

Общата мощност на ядрените взривове, произведени на Семипалатинския полигон, е примерно 1000 пъти  по-голяма от мощността на атомната бомба, хвърлена през 1945 година над японския град Хирошима. 

Тестването на атомното оръжие се правеше не само във въздушното пространство, но и под земята, на площадките Балапан и Дегелен. 

След като през февруари 1989 година на Семипалатинския полигон се регистрира изтичане на радиоактивни газове, известният казахски писател, поет, обществен деец Олжас Сулейменов организира в столицата на Казахстан многохиляден протест. 130 хиляди миньори от Караганда – участници в антиядреното движение заявиха, че ако ядрените опити продължат, те ще започнат безсрочна стачка. Миньорите бяха подкрепени от жителите на Семипалатинск, Павлодар, Уст-Каменогорск, Жезказган и много други градове. В Казахстан пристигна делегация от САЩ (щат Невада), която се включи в мирно шествие, призовавайки да се спрат ядрени опити в цял свят. Така антиядреното движение стана международно и получи наименование „Невада-Семипалатинск”.

Манифестации, протестни шествия се проведоха не само в Казахстан, но и в Русия, Америка, Япония.

След активна съпротива на обществеността президентът на Казахстан взе решение да се закрие Семипалатинският ядрен полигон. Последният взрив на територията на полигона бе произведен на 19 октомври 1989 година. 

На 29 август, през 1991 година с указ на президента на Казахска ССР Нурсултан Назарбаев бе закрит Семипалатинският ядрен изпитателен полигон.  

След закриването на Семипалатинския полигон Казахстан предприе още една важна стъпка като практически принос за намаляване на глобалната ядрена заплаха - доброволно се отказа от четвъртия в света ракетно-ядрен арсенал. 

Инициативата за обявяването на 29 август за Международен ден за действия срещу ядрените опити, издигната от първия президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев, бе единодушно подкрепена с приемането на 2 декември 2009 година от Общото събрание на ООН  на резолюция № 64/35, с която този ден бе обявен за международен ден за действия срещу ядрените опити. 

Първият президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев инициира проекта «АТОМ». Тази международна кампания има за цел, хора от различни държави да имат достъп до информацията относно последиците и заплахите от ядрените опити.  В рамките на този проект всеки човек на планетата Земя може да сложи своя електронен подпис под on-line петицията пред правителствата на държавите от света и по този начин да се стреми към сключване на договор за всеобхватно прекратяване на ядрените опити. 

На 27 август 2020 г. министерството на външните работи на Република Казахстан съобщи, че първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев получи вчера статут на „Шампион за свят без ядрени опити“. Това бе обявено на специална сесия на Общото събрание на ООН, организирана по повод Международния ден за действия срещу ядрените опити - 29 август.

Изпълнителният секретар на Организацията на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ОДВЗЯИ) Ласина Зербо бе инициатор на присвояване на Нурсултан Назарбаев на този нов статут като признание на историческия принос на Казахстан, в периода на неговото ръководство, в глобалните усилия за изграждане на безядрен свят. Бившият президент на Финландия Таря Халонен също получи подобен статут.

Освен изпълнителния секретар на ОДВЗЯИ Ласина Зербо, на заседанието се изказаха бившият президент на Финландия Таря Халонен, граждански активисти на държавите, засегнати от ядрени опити – Карина Лестър (Австралия) и Селина Лим (Маршалови острови), а също и представители на държавите-членки на ООН.

По случай Международния ден за действия срещу ядрените опити посолството на Казахстан със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България ще проведе официално откриване на фотоизложба в галерия „Мисията” на адрес: София, ул. Алфред Нобел, № 2. Изложбата  може да бъде посетена от 28 август до 9 септември 2020 г. всеки работен ден между 10 и 17 ч.