България губи 12 млн. лв. за земеделие от ЕС

България губи от ЕС 12 млн. лв. за земеделски проекти, реализирани по старата Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.). Отделно от това, други 16 млн. лв. от същата програма са удържани от ЕК под различни форми във времето от 2014 година досега. За това съобщава "Медиапул".

Единият способ за удръжки е чрез намаляване на текущи плащания през годините, вторият касае случаи, в които едни и същи проекти са глобени по два различни одита. В тези случаи правилата на Брюксел казват, че едно и също нарушение не може да се санкционира два пъти и затова едната санкция е извадена. Друга опция е налагане на санкции, за които по-късно е установено, че и българските власти са наложили глоби и са си я събрали и те също се водят удържани от ЕК. Така или иначе по ПРСР 2014-2020 г. са допуснати финансови грешки за общо 28 млн. лв.

До тази равносметка се стига след 5 години обжалвания и помирителни процедури, водени от българските власти. Финалната санкция от 12 млн. лв. и размерът на удръжките през годините от още 16 млн. лв стават ясни от публикувано на 18 ноември решение в Официалния вестник на Европейската комисия, видя Mediapool.

Основната причина за своеобразния еврошамар са финансови грешки в одитирани процедури за обществени поръчки на т.нар. публични бенефициенти, т.е. българските общини в селските райони. От фонд "Земеделие" потвърдиха сумите пред Mediapool. Очаква се Брюксел да си събере оставащите 12 млн. лв.като най-вероятно намали европарите за общините по настоящата Програма за развитие на селските райони (2014-2020).

Къде са най-големите грешки?

От подробна таблица, посочена в решението, става ясно, че българската администрация е допуснала най-много грешки с проекти, реализирани от селските общини в България. За разлика от фермерските проекти по Програмата за развитие на селските райони, които обикновено се субсидират на 50% с евросредства, а останалите се осигуряват от кандидата, публичните проекти на общините се финансират със 100% грант от Брюксел. Най-общо това са инвестиции за прокарване на междуселски пътища, канализация, реновиране на обществени сгради и др. Получатели може да са и училища, детски градини, читалища, църкви и държавни институции.

Най-голямата санкция е наложена през 2016 г. и възлиза на 8.4 млн. евро. Тя представлява 4.95% финансова корекция върху средства, отпускани тогава за селски общини. До момента по тази глоба Брюксел си е приспаднал част от сумата и в момента висящата сума по тази глоба е 3.5 млн. евро, личи от решението. В мотивите на ЕК кратко пише: "финансови грешки в одитираните процедури за обществени поръчки".

Втора голяма санкция се налага за проекти от 2015 година и е за 4.388 млн. евро. Брюксел отново си е направил приспадане по сумата от 1.888 млн. евро и така "висящата" сума е намалена до 2.499 млн. евро. Като мотив отново ЕК кратко пише: финансови грешки в одитираните процедури за обществени поръчки. Санкцията отново възлиза на 4.95% от европарите за този тип проекти.

Първата глоба е наложена още през 2014 г. Тя възлиза на цели 1.169 млн. евро, като по нея вече Брюксел си е направил приспадания за цели 1.155 млн. евро и така висящи в момента са само до 14 055 евро. Отново се посочва за причина финансови грешки в одитирани обществени поръчки и се уточнява, че те са по публични проекти, т.е. на общини.

От фонд "Земеделие" посочиха пред Mediapool, че корекциите идват след спорни условия за избор на изпълнител на поръчките, поставени от българските общини. Например, община е избрала дадена фирма за строител, защото е дала най-кратък срок за строеж, например 90 дни, а по-късно проверка показва, че се е забавила с още толкова. Така излиза, че изпълнителят е неправомерно класиран за победител. Фондът обаче по закон е длъжен да упражнява предварителен и последващ контрол по поръчките.

Друга пример са вече прословутите гаранции за качество на строителството. Нашумяха примери с гаранция за издръжливост 100 години за изграден мост. ЕК смята, че това е субективен критерий, чрез който дадена фирма неправомерно е избрана пред друга за победител.

Около 50 000 евро се орязват с редица решения по мярката "Лидер". Това са съвместни проекти на общини, местния бизнес и НПО в селските райони. Те отново са свързани с обществени поръчки, организирани от местните власти, личи още от решението.

Фонд "Земеделие": Свихме чувствително загубата

"Санкциите се отнасят за старата програма за развитие на селските райони, за обществени поръчки, направени от българските общини през 2012 и 2013 години. Реалната финансова корекция към момента е 6.2 млн. евро, като Брюксел вече си е извършил приспадания за още 8 млн. евро", коментира пред Mediapool изп.-директор на фонд "Земеделие" Васил Грудев. Той уточни, че приспаданията, които вече Брюксел си е направил, са осъществени под различна форма. В единия от случаите са намалени бъдещи плащания по проекти за общините, но фонд "Земеделие" е наложил глоби по тези казуси и си ги събрал от общините, така че нямало щета за бюджета, твърди той.

За приспадания се смятало също така, ако ЕК за същите проекти е наложила друга глоба чрез т.нар. "плоски финансови корекция" и тя се вади от размера на посочената, защото за едно и също нещо не може да се глобява два пъти. "Така че това са счетоводни упражнения. Във финансово отражение, това което остава към момента финансовата корекция е за 6.2 млн. евро", каза още Грудев.

Шефът на фонд "Земеделие" добави, че за да идентифицира тези проблеми с общинските проекти ЕК дори е била наела външен одитор Moore Stephens International, чийто одити са от 2014 до 2018 г. по старите проекти. Той уточни, че първоначалните глоби за страната ни са били за 70 млн. евро, но след 5 години помирителни обжалвания са намалени до 6.2 млн. евро финансова корекция и 8 млн. евро удържания, направени или признати от ЕК.

От решението на ЕК става ясно, че освен на България подобни финансови корекции са наложени и на Гърция, Естония, Испания, Италия, Литва, Германия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия и Швеция. Общата финансова корекция за всички тях, заедно с глобата за България, е 55.9 млн. евро.