България трябва да признае македонските дружества до 1 декември

България получи нов срок от Комитета на министрите на Съвета на Европа да предприеме действия за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека и да регистрира дружества с македонски етнически произход в страната. Новият краен срок за България е 1 декември 2021 г., като тя трябва да покаже конкретен напредък в решаването на тези въпроси, пише "Нова Македония".

През октомври 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие междинна резолюция ResDH (2020) 197, в която се посочват задълженията, които България трябва да поеме във връзка с изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), и по-специално решението "Обединената македонска организация Илинден и други групи срещу България", което призовава българските власти да разрешат всяко ново заявление за регистрация на "ОМО Илинден" или сдружения, подобни на "ОМО Илинден", да бъдат разгледани в пълно съответствие с чл. 11 от Конвенцията, тоест да разреши тяхната регистрация.

Тогава на България беше даден срок до 1 юни тази година да изпълни решенията на ЕСПЧ. По време на дебат на Комитета на министрите на 9 юни беше изразена „дълбока загриженост“, че въпреки приемането на междинна резолюция CM / ResDH (2020) 197 при последното разглеждане на тези дела, последните искания за регистрация отново инициирани от асоциациите разкри проблеми при очевидно непоследователно прилагане на официално правно изискване или разчитане на основания, свързани с целите на сдруженията на кандидатите, подход, който е бил многократно критикуван от Европейския съд.

В този контекст българските власти бяха помолени да изяснят съществуването и въздействието на практиката на сдружаване на сдружения за регистрация под статут на обществена услуга. "Насърчавайте властите за пореден път да гарантират, че всяко ново заявление за регистрация на сдружения на кандидати или подобни сдружения се разглежда в пълно съответствие с член 11 от Конвенцията по отношение на официалните правни изисквания, които трябва да се прилагат пропорционално, предсказуемо и последователно, с ясни указания към кандидатите, ако е необходимо, а също и относно оценката на законността на целите на сдруженията и средствата за тяхното изпълнение" - се посочва в заключението на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Освен това Комитетът на министрите изразява "дълбока загриженост от факта, че повече от 15 години след първата присъда на сдруженията за "постигане на признание на македонското малцинство" рутинно се отказва регистрация и това отчасти се дължи на нарастващия проблем на неодобрение на целите им. В този контекст властите се призовават да предадат исканията за изпълнение на тези решения, изложени в решенията на Комитета на министрите.

Известно е, че България има няколко решения през годините от Европейския съд по правата на човека, който задължава да даде възможност за регистрация на македонски сдружения, чрез които македонците, главно от пиринската част на Македония, ще могат свободно да декларират своята етническа принадлежност. Но също така е известно, че България по различни начини избягва изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и дори е изразила готовност да плаща глоби за неприлагането им, но не и да регистрира македонски сдружения и македонци като етническа група на своя държавна територия.

Изтъкнати юристи с международен опит посочват, че спазването на решенията на Европейския съд по правата на човека е задължително и последиците за неспазване трябва да бъдат големи. Но в случая с решенията, с които България е задължена да разреши регистрацията на македонски сдружения, почти никога не е имало никакви последици.