"За да остане природа": Над 847 милиона лева от плана за възстановяване – хвърлени в каца без дъно

Проектът за реконструкция на системите за напояване на стойност над 847 млн. лв. на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) трябва да отпадне от Националния плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) алармират от коалиция „За да остане природа в България“. Освен че проектът предвижда наливането на пари в нереформираната държавна компания „Напоителни системи – ЕАД“, той показва редица управленски и екологични проблеми, сочат от неправителствената организация.

От коалиция „За да остане природа в България“ припомнят, че състоянието на „Напоителни системи“ - ЕАД, 100% собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, показва, че управлението на държавната система за напояване е дълбоко сгрешено. Неслучайно през 2016 г. се приема Стратегията за хидромелиорациите до 2030 която предвижда реформи, инвестиции и ликвидация на „Напоителни системи“. Министерство на земеделието дължи обяснение защо предвидените реформи не са започнати вече пета година от приемането на стратегията.

Разформироването на "Напоителни системи" е по препоръка на Световната банка, която изготви доклад за хидромелиоративната инфраструктура в България. Вместо това от Министерството предлагат наливане на над 847 млн. лв. без реформа, без яснота как ще се поддържа резултата след края на плана, в противоречие с екологичното законодателство и с потенциално негативно въздействие върху защитени зони и територии.

Екологичните рискове от реализацията на проекта по отношение на въздействието върху защитени територии и защитени зони произхождат от това, че:

• Няма оценка за съвместимост на целия проект, каквато изисква Законът за биоразнообразието, съответно няма оценка на кумулативния ефект. Въпреки че срещу България има отворена наказателна процедура за реализирането на проекти в защитени зони по директивата за природните местообитания. Един от проблемите в процедурата е именно че „В България кумулативните въздействия на съществуващи и съгласувани планове и проекти в Натура 2000 местата са систематично пренебрегвани при оценката на въздействието на нови планове и проекти.”
• Дори при неправомерно приложения подход за разделяне на проекта на части и съгласуване единствено на отделни негови обекти се вижда, че има обекти без съгласувателни документи. В същото време информацията за бъдещите дейности, подадена от “Напоителни системи” към регионалните екоинспекции и басейнови дирекции, е частична и непълна. Това поставя под съмнение качеството на вече издадените становища, в които не стават ясни нито въздействията от планираните дейности, нито точните параметри за тези дейности. Само преди няколко дни Съдът на ЕС осъди Испания (решение по дело C‑559/19) заради липса на качествени оценки при водовземане и липса на мерки за опазване на подземни води, местообитания и видове, свързани с влажните зони в Натура 2000 в района на Доняна, нарушения на две директиви на ЕС.
• Единствено при извършване на пълна екологична оценка и оценка за съвместимост от Министерство на околната среда и водите ще стане ясно какви са потенциалните рискове за реките, влажните зони и биоразнообразието.

Управленските проблеми на проекта са сериозни:

• В проекта на “Напоителни системи” няма заложена реформа съобразно съвременните принципи и добри практики на ЕС при управлението на водите и устойчивото земеделие и напояване. Става ясно, че голяма част от обектите, които България предлага, са свързани с бизнес плана за развитие на “Напоителни системи” от 2017-2021 г., както и с общата стратегия за развитие на хидромелиорациите в България 2013 г. От двата документа се подразбира, че в системата и сектора на напоителни системи има дългогодишни проблеми, които не са адресирани подобаващо през последните 10 и повече години. Обектите, посочени за финансиране в НПВУ, са непълни, а заложените в Стратегията за хидромелиорации до 2030 г. цели като “намаляване на общите потребности от вода” в контекста на изменението на климата, както и “запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземни водни тела” по никакъв начин не се адресират от предложения в НПВУ проект.
• Няма яснота и колко ще струва поддръжката на съоръженията и как ще се поддържат и финансират постигнатите резултати в областта на напояването след края на НПВУ, тъй като трайното недофинансиране и липсата на приходи през последните десетилетия е един от основните проблеми на “Напоителни системи”.
• Тези напоителни системи са изградени през 60-те и 70-те години на миналия век в съответствие с изискванията на колективното използване на земеделската земя и за обслужване на окрупнени поливни площи и малко на брой водоползватели. Но не отговарят на ситуацията днес, когато земеползването е разпокъсано с голям брой водоползватели. На този етап не са рентабилни, изцяло липсва икономическата логика, не отговарят на съвременните подходи за ефективно използване на водата.
• На бърз преглед стойността на разходите, заложени в НПВУ, са многократно по-високи от текущите разходи в отчетите и плановите ремонти в различните клонове на “Напоителни системи”, което поражда съмнения за корупционни дейности.
• В същото време липсват важни акценти като ремонт на помпени станции и канали, осигуряващи защита на населени места от наводнения и важни стратегически инфраструктурни обекти.
• Друг отсъстващ аспект е как предложените интервенции осигуряват вода за земеделието и колко земеделски стопани и площи ще се възползват от тази огромна инвестиция.

Частта за напояване в НПВУ не отговаря на съвременните тенденции за ефективно, повторно и умно управление на водите, съобразено с климатичните рискове, европейските стратегии, директиви и регламенти. Това значи, че предложените мерки и огромни средства в българския план няма да доведат до преодоляването на това предизвикателство в България. Алтернативата обаче не е индивидуални кладенци или водохващания по реките за всеки, което би довело до пълна анархия във водоползването, какъвто опит бе направен в 44-тото Народно събрание.

Министерство на земеделието, храните и горите е длъжно открито да посочи дългогодишните проблеми в управлението на сектора на напояването и да започне да ги решава систематично, вземайки най-доброто от съвременните принципи и практики, а не залагайки на подход от началото на миналия век, като ограничи наливането на пари в каца без дъно.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org