В 11,45 часа на 23 юли 1942 г. състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава
все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка, припомня в блога си Дани Иванов.
Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.
От друга страна, къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.
Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.
След дипломирането си
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД
в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.
През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.
Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност.
През ноември 1940 по време на Соболевата акция,
той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.
При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата
го намират за невинен и той е оправдан.
Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП(к).
Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.
На 6 юли 1942 г. започва процесът.
Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.
Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП(к) е призован за свидетел.
Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.
Стихосбирка: „Моторни песни“
Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.
Драма: Вълната, която бучи
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ГРАД КОЗЛОДУЙ
04:38 23.07.2021
2 Филип Георгиев
Коментиран от #13
05:16 23.07.2021
3 бай Киро
Коментиран от #40
05:35 23.07.2021
4 ПСР
06:14 23.07.2021
5 RIP
06:24 23.07.2021
6 Гришо
06:42 23.07.2021
7 no name no face no number
06:56 23.07.2021
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Магаре
Коментиран от #28
07:02 23.07.2021
10 Пламен
Коментиран от #11
07:14 23.07.2021
11 Щерев
До коментар #10 от "Пламен":
Също и македонист.07:15 23.07.2021
12 БАЙ Х@Й ‼️
07:25 23.07.2021
13 Впвп
До коментар #2 от "Филип Георгиев":
Поздравления за отличния коментар!07:34 23.07.2021
14 Мечо Пух
07:39 23.07.2021
15 Роза
07:55 23.07.2021
16 big
Коментиран от #18, #26
07:57 23.07.2021
17 Няма ли
07:57 23.07.2021
18 Пропуснал си
До коментар #16 от "big":
Да напишеш: нямало е отрязани глави на политически противници. Нямало е закон за защита на държавата с който се поощрявало допълнително убийството на политическите противници. Нямало е гласуване в тогавашното народно събрание за ДОПЪЛНИТЕЛНИ 50 милиона лева за награди на убийците на политическите противници08:02 23.07.2021
19 Гери
До коментар #8 от "Софиянец":
А ти си просто глупав.08:07 23.07.2021
20 Хаджи Генчо
08:07 23.07.2021
21 Майна
Коментиран от #24
08:11 23.07.2021
22 Сашко
08:48 23.07.2021
23 Bai Nudals
08:50 23.07.2021
24 царя
До коментар #21 от "Майна":
БАГАЙ С ТВОЯ ЦАР-ФАШИСТ ДОПИТАЛ СЕ МАНИПУЛАЦИИ,ЦАРЯ Е ФАШИСТ И ИЗБИВА ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯЗА ГЕО МИЛИВ КАКВО ?09:22 23.07.2021
25 милиционер
09:26 23.07.2021
26 Иванов
До коментар #16 от "big":
Уважаеми комунисти, това не може да е вярно.По време на комунизма, не е имало лагери- Белене,Ловеч , не са вкарвали в затвора за един разказан политически виц, не са спирали млади хора да учат в университет, само защото, бащите им са имали по 50 декара земя, не са изземвали цялата частна собственост в държавата и въобще не са разстреляни хиляди хора от интелигенцията ,след народния съд. Не,не ,тия неща не са се случили, това са халюцинации на некви луди хора. Предполагам разбирате, че това е сарказъм?10:01 23.07.2021
27 мръсен комуняга
10:19 23.07.2021
28 temerut
До коментар #9 от "Магаре":
Не става дума за комунизън,а за личност и творчество!Къде в поезията му намираш и слова за това?А вечният стремеж на човека да живее достойно, в справедливо общество и с вяра и дързост за бъдещето в твочеството му са изведени като изначални ценности.Поклон пред твореца,завещал такова емоционално богатство на народа ни!11:03 23.07.2021
29 2121
Коментиран от #30, #33
11:16 23.07.2021
30 Гената
До коментар #29 от "2121":
А от кого е получавала пари Елисавета Багряна, подписала смъртната му присъда със своето "колегиялно" становище, че Вапцалов не е нищо особено за българската поезия ?11:45 23.07.2021
31 Този коментар е премахнат от модератор.
32 Госあ
12:05 23.07.2021
33 Госあ
До коментар #29 от "2121":
Така е, фашизъм не е имало. Какъв национал социализъм, при австрийско пиянде ицялата му нефелна фамилийка която коли и беси в държавата. Освен това, фашизъм се гради на индустрия от учени и инженери, а не от въжеплетачи и "производители" на лимонада.12:09 23.07.2021
34 Госあ
12:15 23.07.2021
35 ХПМ
12:47 23.07.2021
36 Мечо Пух
14:48 23.07.2021
37 мнение
Коментиран от #38
16:51 23.07.2021
38 Този коментар е премахнат от модератор.
39 ЕДГАР КЕЙСИ
17:33 20.12.2023
40 Адриан Василев
До коментар #3 от "бай Киро":
Македонист, ама не съвсем! Инак нямаше да напише „Над мойта ЗЕМЯ в тебето опира Пирин...“ и т.н.1, а „Над мойта РОДИНА в небето опира Пирин...“10:44 07.03.2024