Сметната палата: Агенцията по вписванията не защитава добре личните данни

Агенцията по вписванията не защитава добре личните данни. Това е един от изводите на Сметната палата след извършен одит за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г.
От Сметната палата посочват, че въпреки че Агенцията е администратор на лични данни, не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните. Тя предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. По този начин личните данни в актовете - за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.

Установено е и че още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. над 96% от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113 .

От Сметната палата отчитат като съществен проблем, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.

Одитът е установил, че не е осигурена връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS, която осъществява свързване на търговските регистри на страните членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите членки на ЕС с BRIS - 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока Агенцията по вписванията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС, предупреждават от Сметната палата.

Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г. въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност, и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията;

Относно създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията, от Сметната палата посочват, че срокът е от 1 януари 2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията;