Ще чакаме още за спасение по въздуха

От години кой ли не се хвали как скоро и България, както и други страни от ЕС ще има държавна спешна медицинска помощ с вертолети. Засега обаче всичко си остава само в сферата на добрите пожелания и обещанията. Както е тръгнало обаче чак до лятото на 2026 г. ще можем да разчитаме при злополука да бъдем откарани по въздуха с вертолет до болницата в рамките на „златния час“ на спасението.

За държавен проект за спешна медицинска помощ по въздуха или още HEMS (Helicopter Emergency Medical Service) се заговори през 2019 г.. Преди това имаше частна система, която обаче успя да просъществува само 6 години след създаването си през 2013-та и причината бе липсата на държавна подкрепа.

В края на 2019 г. бившият премиер Бойко Борисов обеща отпускането на 20 млн. лв. за един хеликоптер. Кабинетът на ГЕРБ предлагаше и разни други варианти, като преоборудване за въздушни линейки на стари руски военни вертолети Ми-14 или по-новите хеликоптери Cougar, но всичко остана само на думи.

При първото служебно правителство през 2021 г. здравният министър Стойчо Кацаров заяви пред медиите, че въпросът е решен. Изготвен бил проект и цялостна оценка и всичко се внасяло в Плана за възстановяване и устойчиво развитие на Европейската комисия. „Планирано е да се закупят шест хеликоптера, да се изградят площадки в 15 до 20 лечебни заведения в страната. Казаха ми, че са необходими две години от поръчката на хеликоптерите до доставката им. Така, че би трябвало до 2024 г. да имаме функционираща система. Ние сме дали вече тласъкът на проекта”, твърдеше служебният здравен министър тогава.

Според Плана за възстановяване и устойчивост през третото тримесечие на 2022 г. трябва да бъде сключен договор за покупка на 6 медицински вертолета, но доставката се очаква чак след 4 години - през лятото на 2026 г.

Година по-рано ще бъде обучен летателният им състав, лекарите, сестрите и парамедиците. Предвижда се изграждането на 6 бази за хеликоптерите - в София, Пловдив (летище Крумово), Варна (летище Балчик), Бургас (Сарафово), Плевен (летище Долна Митрополия) и Ямбол (летище Безмер). Обществените поръчки за всичко това ще бъдат сключени от здравното министерство, отговорно за осигуряване на навременна спешна помощ. Проектът е за 119,1 млн. лв. и парите ще се осигурят основно по линия европрограмите.

В началото на юни 2022 г. транспортният министър Николай Събев в отговор на депутатски въпрос уверяваше, че са задвижени всички нормативни промени, в това число и Закона за гражданското въздухоплаване. „Така операторът на вертолетите ще може да работи по предназначение - да помага на хората в критични моменти. Необходима е и редакция на Закона за МВР, защото операторът на вертолетите трябва да бъдат вързани със спешния телефон 112. С експерти се обсъжда вариант да наемем 1-2 медицински вертолета, които ще бъдат базирани на най-подходящите места в страната.

Всичко ще стане ясно през есента“, поясни той.

Преди дни, след въпрос на „Сега“, от транспортното министерство уточниха, че са предприети всички необходими стъпки за създаване на авиационен оператор, който да извършва полетите за спешна медицинска помощ по въздуха. „Координационна група, в която водещо е МТС, подготви целия пакет от документи, който е предоставен за одобрение от Министерския съвет“, пише още в отговора. В същия дух, че процедурите са задвижени, бе и информацията по проблема, съобщена ни неофициално от правителствената пресслужба.

Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) смята, че една от причините за размотаването на проекта с години от държавата е стремежът на всеки на власт да иска да уреди някой свой човек на някакъв пост. Основното забавяне, според него е било от здравното министерство. Едва сега от МЗ са подали всичко за обществената поръчка в Агенцията по обществени поръчки (АОП), която трябва да каже дали попада в системата за предварителен контрол на случаен принцип. Според него още в понеделник има шанс да бъде качена поръчката и търгът да започне.

„За НЕМS оператора се готвят да се назначат едни хора като пионки и калинки, нямащи нищо общо с авиацията. Проектът е отговорен и трябват хора, разбиращи от авиация“, каза той. По думите му, за шеф на оператора има риск да се назначи някой бивш доносник и некадърник, който никога не се е занимавал с авиация, а сред другите била някаква неизвестна уволнена лекарка от „Пирогов.

„В обучението пилоти на хеликоптери у нас има една голяма дупка от 15-20 години“, припомни Иванджиков. „За това във военното училище в Долна Митрополия са подготвили програма за обучение на вертолетчици, което би могло да започне от есента.

Заедно с Медицинския университет в Плевен са подготвя програма за обучение на парамедици - ниво 4 за вертолети специално. Тя е пратена в министерството на образованието. Военното училище си прави сега в града сграда за цивилното обучение на летците на вертолетите. Първата площадка за кацане ще бъде в Медицинския университет в Плевен, която съществува. Засега има хора на възраст 59-60 години, повечето са бивши военни пилоти, които според новите изисквания могат да поемат на първо време вертолетите. Сега променят правилата, да им се разреши да летят до 65 години. Те са около 15 души“, поясни експертът.

Според Иванджиков, манталитетът ни е друга основна причина за липсата на модерна система в България за спешна помощ по въздуха. По думите му, все още застрахователната култура у нас е на ниско ниво. Малко са хората, които си правят застраховка „Живот“ или пък при излет в планината си имат полица, покриваща рисковете при злополука. В напредналите западни държави, където имат модерни системи за спешна помощ, делът на хората с такива застраховки е много по-висок и това позволява на застрахователните компании да участват активно във финансирането на тази дейност