Народната мъдрост казва по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. На свое заседание на 10 ноември 1989 г. Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема цели 35 години.
Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян от авторитети като Желю Желев като преврат, или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните сателити на СССР по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата. Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство.
При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител.
На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало”, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа” и „Екогласност”, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски”.
30 години от 10 ноември 1989 г. България продължава да е разделена от омразата. Как ще градим модерна държава, ако сме разделени? Националният ни лозунг е: Най-обичам да мразим....
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #22, #32
04:21 10.11.2022
3 ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #12, #14
04:22 10.11.2022
4 Сменям си ник-а
Коментиран от #5
04:32 10.11.2022
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Ляв плюс
04:51 10.11.2022
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 ЕДГАР КЕЙСИ
05:13 10.11.2022
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Нов Евроатлантик
05:21 10.11.2022
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 уайтнойз
06:08 10.11.2022
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Ти си плачи за байТошо
До коментар #1 от "уайтнойз":
На мен хич не ми липсва. Нито партийния секретар, нито празните магазини, нито миризливите трабанти, нито забранения достъп до цивилизования свят. С байТошо си отиде една голяма лъжа, наречена социализъм.Коментиран от #25, #28
06:14 10.11.2022
16 Роза
Коментиран от #37
07:11 10.11.2022
17 защо
"Народната мъдрост казва по-добре ужасен край, отколкото ужас без край"
Та автора какво иска да ни каже?
Коментиран от #27
07:13 10.11.2022
18 един
07:16 10.11.2022
19 ЕДГАР КЕЙСИ
07:16 10.11.2022
20 Моарейн
07:18 10.11.2022
21 до номер 15
УжасТ без край!
Цели 33 години не могат да откраднат и съборят това, което се построи по времето на соца.
Добър или лош, при соца обикновеният човек живееше по-добре!
Сега го крадат като за последно и някои забогатяха неимоверно.
07:39 10.11.2022
22 Така е
До коментар #2 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
И както казва бай Тошо,днешните политици бъркат Преход с Приход…07:44 10.11.2022
23 Софиянец
Коментиран от #31
07:45 10.11.2022
24 след време
07:45 10.11.2022
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 БОЗА
Този коментар изразява личното мнение на автора.То може да не съвпада с позициите на "Факти",като цяло,и на отделни коментиращи в частност,за което БХ(Баклава и Халва)
07:52 10.11.2022
27 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
До коментар #17 от "защо":
Че е ПРЕПИСАЛ статийка от 2019г 😉😉😉07:56 10.11.2022
28 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
До коментар #15 от "Ти си плачи за байТошо":
🤔🤔🤔🤔🤔🤔🤔Какви "празни" магазини имаше🤔🤔🤔🤔🤔🤔🤔
Или се бъркаш с периода след 1989г
08:00 10.11.2022
29 Митко каратиста
08:18 10.11.2022
30 Лека му пръст на
08:24 10.11.2022
31 Да! Тези като
До коментар #23 от "Софиянец":
Костов и шайката му. Пребоядисани алчни комунета.08:26 10.11.2022
32 Този коментар е премахнат от модератор.
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 ТАКА ДЕ
10:15 10.11.2022
35 уaйтнoйз
10:28 10.11.2022
36 ИМПЕРИАЛИСТ
10:31 10.11.2022
37 копи пейст
До коментар #16 от "Роза":
„Заплатата ми като генерален секретар на ЦК на БКП беше 2500 лева. Отделно получавах 3000 лева годишно в качеството ми на народен представител. Като председател на Държавния съвет не съм получавал възнаграждение. Като генерален секретар получавах 25 000 лева годишно представителни пари от ЦК. Те бяха безотчетни и ми се даваха лично. До смъртта на дъщеря ми Людмила от УБО получавах по 15 000 лева годишно за покриване на разходите на семейството ми. След смъртта не получавах вече такива пари, а се реши вместо тях да ми се дава безплатно храна и друго обслужване.Не зная дали са начислявани ДОД на еднократните суми от ЦК и УБО. Членски внос съм плащал само върху заплатата, която съм получавал.”
10:37 10.11.2022
38 Гост
11:36 10.11.2022
39 ЕДГАР КЕЙСИ
16:28 30.11.2022