Експерти: Касов дефицит от 1,4 млрд. лв. в края на 2022 г., при заложени 7,6 млрд. лв. е истински рекорд

Истинско постижение е реализираният касов дефицит от 1,4 млрд. лв. (0,8 на сто от прогнозния БВП) в края на 2022 г., при заложен дефицит от 7,6 млрд. лв. в Закона за бюджета,отчитат експертите на Обединена Българска банка (ОББ).

През 2022 г. инфлацията в страната достигна своя пик, но все още намалява твърде бавно, смятат обаче в ОББ, цитирани от БТА.

"През четвъртото тримесечие на 2022 г. годишният прираст на хармонизирания ценови индекс очаквано започна да спада - до 14,3 на сто към декември, или с 1,3 процентни пункта (пр.п.) под пиковата стойност за годината (15,6 на сто през септември). Тази годишна динамика отговаря на средногодишна инфлация от 13 на сто за 2022 г., което е много близо до нашата прогноза от 13,5 на сто", коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

Базовата инфлация (без храни и енергия) продължи да нараства, достигайки връх от 13,9 на сто през декември. "С други думи ръстът в цените на останалите стоки и услуги придоби собствена динамика и вече не може да се твърди, че се движи от цените на енергията. Просто се завъртя класическа инфлационната спирала, движена от стопанското поведение на производители и потребители, което е насочено към изпреварване на инфлацията. Така предлагащите и търсещите сами допълнително подхранват ръста на цените“, допълва Калчев.

Поради ковид пандемията бюджетните разходи (глобално и у нас) нараснаха, а срещу тях се оказаха по-малко приходи вследствие от спада на икономиката. Последвалата енергийна криза, войната в Украйна и инфлацията избутаха на свой ред публичните разходи нагоре, а у нас към това се добави и политическата нестабилност.

"На този фон истинско постижение е реализираният касов дефицит от 1,4 млрд. лв. (0,8 на сто от прогнозния БВП) в края на 2022 г., при заложен дефицит от 7,6 млрд. лв. в Закона за бюджета. Този добър резултат се получи от леко преизпълнение на приходите и нереализиране на разходите. Бяха спестени значителни капиталови и социални разходи на държавата, разходи за издръжка и др. Явно те са били планирани твърде щедро в бюджета, а в неструктурираната политическа среда едва ли биха били похарчени ефективно. В този ред на мисли положително е и, че не бе приет бюджет за 2023 г., а ще се прилага този за миналата година.“, заключва Емил Калчев.

Успешната емисия на еврооблигации за 1,5 млрд. евро на 15 януари т.г., които ще бъдат използвани за погасяване стар дълг и няма да увеличат задълженията на държавата, дава оценката на глобалния финансов пазар за състоянието на публичните финанси в страната и тя изглежда далеч по-оптимистична от тона на фактически започналата предизборна кампания, пише в анализа на ОББ.