Крум Зарков: Октомври 2023 година е очаквана дата за приемането ни в Шенген

"Създаде се текучество сред европейските делегирани прокурори. В офиса на Европейска прокуратура в София трябва да има 15 прокурори, но все още не всички от тях са назначени, а сега се сблъскахме и с тази ситуация, в която някои, които бяха одобрени, напускат по собствени причини." Така правосъдният министър Крум Зарков коментира по BULGARIA ON AIR напускането на втори делегиран към Европейската прокуратура български прокурор.

"Според европейския регламент, който създава Европейската прокуратура, има ясно разграничени отговорности между нея и националните власти и условията на труд, кадровото обезпечаване, както и административният капацитет на работата на европейските прокурори в страните-членки са от компетентността на самите държави. Затова в тона на добрия разговор си набелязахме стъпки как да преодолеем въпросите и затова ще бъде ангажиран и ВСС. Предстои първо да се изследва какво точно се е случило и на какво се дължи това текучество. Лаура Кьовеши ме уведоми, че е назначила вътрешна проверка, за да се види какви са причините и дали те са нормални или има нещо, което възпрепятства работата на Европейската прокуратура. Според мен това е едно от тези предизвикателства, които всяка нова институция среща, когато се създава и имплементира в една страна," заяви министърът.

По отношение на санкионния списък Магнитски и дали предстоят законови промени във връзка с него, Зарков коментира: "Във връзка със самия списък не предстоят. Предстоят обаче такива законови промени, че да не се стига до такива списъци и санкции. Списъкът е знак, че САЩ и Великобритания не считат, че съдебната ни система е достатъчно ефективна, за да разследва и наказва хора, които те подозират в корупция. Оттук нататък следва да си свършим работата, но това не е свързано със списъка, тъй като и аз, и много преди мен, са настоявали за необходимите реформи. Това са същите реформи, които ние сме обещали на ЕК. Това не са нови въпроси и те не са свързани само със списъка „Магнитски“, но той е още едно припомняне, че нещата не могат да продължат както досега".

По отношение на най-належащите законови промени Зарков коментира:
"Мисля, че има един много символен закон – законът за установяване на механизъм за разследване на главния прокурор, който освен този механизъм ще отговори и на над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в България, свързани с ефективността на наказателното производство. Много важен законопроект е и реформата на антикорупционните органи. Тези са най-знаковите, тъй като по тях може да се идентифицира дали има достатъчна политическа воля да се решат замитани дълго време под килима проблеми," коментира Зарков.
По думите му ефектът на списъкът "Магнитски" е върху лицата в него, по отношение на техните взаимодействия със САЩ. Пряк ефект в България няма, но има тежък репутационен ефект за страната.

"Това е петно, което всички носим незаслужено. Това е нещо, което се отразява, когато някой инвеститор търси къде да инвестира и гледа какво се случва в съответната държава. Ние не можем просто да махнем с ръка все едно нищо не се е случило. Никой от нас нито изисква, нито пък ние имаме намерение просто да признаем това което са казали амеританците за вярно. Не става дума за това. Но този списък е сериозен сигнал за нередности. Във всички страни при такъв сигнал компетентните органи - МВР, служби, прокуратура, трябва да изследват данните, които се съдържат в тези списъци, и, ако има достатъчно такива, да образуват съответните производства," каза Зарков, който заяви още, че в европейските държави рядко се стига до санкции, наложени от САЩ, тъй като, когато една партньорска служба е установила нередности, тя ги предава на службите от другата държава, за да могат те да се задействат.

"До тези санкции се прибягва, когато съответната страна не счита, че ще има ефективно преследване на тези проблеми. Всъщност САЩ и Великобритания (която също излезе със списък) защитават собствения си интерес, те не се месят у нас. Те казват: има хора, които според нас са опасни, и капитали, които според нас са нечисти и ние не ги искаме на наша територия. Това са санкциите "Магнитски". Другото си е наш въпрос. Посланикът Джим О'Брайън, ръководител на Офиса за координиране на санкциите в Държавния департамент, ни информира за причините, довели до санкциите и от своя страна аз го информирах за реформите, които сме ангажирали като Министерство на правосъдието, които вече са направени на законопроекти и които предстои да бъдат разглеждани."

Зарков потвърди октомври 2023 като очаквана дата за приемането ни в Шенген, а по отношене на дебата как се пази границата и как се наказват каналджиите или трафикантите на хора, отбеляза:"Сега в Министерството на правосъдието сме възложили много сериозен анализ на новосъздадения Съвет за криминологични изследвания, който трябва да обследва от научна, криминологична и от правна гледна точка сегашния закон, неговата ефективност и как е бил прилаган, за да може да захраним народните представители не само със законопроекти, но и с анализи, които да им позволят да вземат информирани решения. Всеки ден на границата на България има проблемни ситуации и нашите служители са там, включително и българската армия, за да запазват нашата сигурност, а и тази на мигрантите".

По отношение на подписката в РСМ, инициирана от македонски българи, за отнемане на българско гражданство от лица, които използват езика на омразата спрямо България, Зарков коментира, че и сега законът дава такава възможност.

"Законът за българското гражданство предвижда възможност за отнемането на гражданството от някой придобил го по натурализация, когато извърши престъпление срещу републиката. Отнема се също гражданството, когато се установи, че са ползвани неистински документи, или са укрити обстоятелства, които ако са били известни на органите на Министерството на правосъдието или други, не би било възможно да се получи гражданство. Аз като министър последните няколко месеца съм подписвал искания за отмяна на българското гражданство, но не поради омраза и обиди към България, ами неистински документи. Отнемахме гражданство и на така наречените „инвестиционни граждани“. Запознат съм с петицията. Един от приоритетите, които президентът Румен Радев и министър-председателят Гълъб Донев поставиха пред Министерството на правосъдието за втория мандат е оптимизация на даване на българско гражданство. Отсега ви казвам, че това е огромно предизвикателство. Искащите българско гражданство са много и за всеки един от тях подлежи на сериозна проверка."

По думите му честите промени на закона са довели до натрупани преписки и забавяния и министерството ще се опита да направи възможното да ги компенсираме.

На въпрос защо кандидатстващите за българско гражданство трудно взимат дата по интернет и системата много бързо затваря, а следващият прозорец е далеч във връмето, министърът отговори:

"Когато стъпих в длъжност август месец установих, че системата, когато се отваря само за няколко минути, се запушва всичко с месеци напред. Говорим за срок от 6 месеца. И така когато вие искате да си подадете документите, ако сте изпуснали първите 3-4 минути, следващата дата, която може да вземете, е след 6 месеца. И то трябва да я запазите в първите минути отново. Това се дължи на няколко факта: има много желаещи - от Турция, от РСМ, от Албания и други страни. Ние трябва да направим така, че администрацията с нейния капацитет, на осемчасово работно време да може да ги обработва. Сформирахме доста оперативна работна група, в която освен всичко друго дойдоха и служители на ДАНС, за да не може някой да запушва тази система, за да продава билетчета. Целта е да отстраним всякаква възможност за нерегламентирано посредничество. В момента системата работи месец за месец, а скоро ще започне да работи ден за ден. Но процесът е труден, защото огромен брой хора трябва да бъдат обслужени в доста крайни срокове. Уверявам ви, че Министерството на правосъдието работи денонощно по този въпрос. Обработваме по около 800 преписки седмично," каза министърът.