С бързи стъпки вървим към по-зле" - така историкът проф. Иван Илчев определи пред БНР работата на българо-македонската историческа комисия. Според него на тази комисия са ѝ били придадени функции, каквито тя не би трябвало да има:
"Въпросите, включително за общото минало, са въпроси, които държавите трябва да решат. И в България, и в Северна Македония държавата дава план-програма за написване на учебници и какво те трябва да съдържат. Много трудно е за индивидуален автор да си позволи да напише нещо, което радикално се разминава с исканото от държавата. Това е особено трудно за колегите от Северна Македония, чиято цяла досегашна кариера е построена върху неистини, в по-голямата си част, и за тях е изключително трудно да променят нещата".
Проф. Илчев е на мнение, че вписването на българите в Конституцията на Северна Македония няма да доведе до нищо. Според него въпросът е не какво е написано на белия лист, а какво е осъществено и какво се крие зад него.
По думите му цялостната ни политика по отношение на Северна Македония е погрешна:
"Подписаният протокол за взаимоотношенията беше прибързан, без поставяне на времеви рамки, без условия за гаранции, а на пожелателен принцип. Цялото наше общество, заедно с политиците, трябва да се отърсим от мисълта за братството с македонския народ. По редица причини, до голяма степен поради грешките на нашите политици и държавници Северна Македония е тръгнала по различен път от нашия. За съжаление този път е антагонистичен на нашия".
Той не вижда накъде повече може да се изострят отношенията между двете държави.
За поредна година Центърът за върхови постижения "Наследство.БГ" ще представи годишен календар - април 2023 - март 2024 г. Темата на календара е "Европейската етническа картография за Македония ХIХ век - 1878". Представянето е днес от 14.30 часа в Регионалния исторически музей в София. В предаването "Хоризонт до обед" проф. Иван Илчев обясни защо са избрали именно тази тема:
"Упорито опитваме да накараме нашите колеги от комисията за българо-македонските отношения, от Северна Македония, да ни представят автентични документи за тезите, които те защитават. Те още по-упорито отказват да го направят. Те нямат такива данни, такива документи. Затова ние решихме да им ги предоставим. Картите, които сме включили, са 12. В огромното мнозинство от тях са карти, изготвени от западни учени въз основа на проучвания на населението на Балканския полуостров и пътуванията, които са правени из Балканите".
На 2 юни в Народната библиотека ще открием изложба с 50 пана с най-различни карти - от появата на тези карти до началото на Балканските войни, съобщи проф. Илчев и добави:
"До този период може да се говори за научна компетентност и научна безпристрастност при изготвяне на тези карти. След това много дръзко и безсрамно се намесва политическото сметкаджийство".
Историкът подчерта, че в тези карти се съдържа видима информация за това какво население живее през този период в Македония:
"Това население в общи линии са българи на първо място, после турци, гърци, албанци, власи, евреи. Липсват два народа на Балканите - в нито една карта не се появяват македонци и сърби".
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Верно
Коментиран от #2
15:16 27.04.2023
2 По скоро
До коментар #1 от "Верно":
По скоро тези, които създадоха македонците, съдбата им даде от същото, но умножено по 10. Днес България е в ЕС и НАТО. Русия е във война с Украйна, а Сърбия трябва доброволно да се откаже от Косово, за да продължи развитието си. Каквото посееш, такова ще пожънеш.15:46 27.04.2023
3 гост
17:11 27.04.2023
4 Смехотворец
Коментиран от #5, #6, #7, #8, #9
20:28 27.04.2023
5 Не,еееее
До коментар #4 от "Смехотворец":
Македоните известни също като антични или древни македонци, са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр.Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата бригийско – тракийска маса, смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход), или дори още едно от тракийските племена
18:59 29.04.2023
6 история
До коментар #4 от "Смехотворец":
Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало:българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767;
-евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души.
По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония –са близо 68%.
По френската статистика от 1904 г. – близо 53%; По германската статистика от 1906 г.– над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия – близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви.
Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.–1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители.
Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители.
Български църкви и параклиси – 1 294 с 1 132 български свещенници.
Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.
В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ.
19:01 29.04.2023
7 история
До коментар #4 от "Смехотворец":
Битолският надпис от времето на цар Йоан Владислав (1015 - 1018г.) - последния цар на Първото Българско царство."През лето 6523 /1015г./ от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли.Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на Българите.
Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 - ти ден и се завърши в месец (....) в края.
Този самодържец беше Българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен и който двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...),
а този (...) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 /1014г./ от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."
Битолски надпис (1015). През 2006 г. при изготвянето на туристически каталог на Битоля, Френското консулство в града, спонсориращо събитието, използва за корицата илюстрация на артефакта, което предизвиква реакцията на местните власти и спиране на каталога от печат, поради факта, че надписът съдържа думата „български“ на няколко места
19:04 29.04.2023
8 история
До коментар #4 от "Смехотворец":
Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичностЧовечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.
„Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби.
Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи.
Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:
Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешко
19:06 29.04.2023
9 история
До коментар #4 от "Смехотворец":
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:Велешкото българско училище, 1845.
От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.
От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).
От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис:
Еснавъ анджийски, български.
Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.
А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).
Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел с
19:08 29.04.2023