Калина Андролова: Кой ще бъде президент на Турция е въпрос, който има отношение и към войната в Украйна

Изборите за президент и парламент в Турция на 14 май са от изключителна важност, защото те могат да променят архитектурата на международните отношения и военната атмосфера в света. Турция може да осигури стабилност в Черноморския регион или обратното, да позволи ескалация на напрежението и дори да подпомогне отварянето на нови фронтове срещу Русия в постсъветското пространство.

Затова кой ще бъде президент на Турция е съществен въпрос, който има отношение и към изхода от войната в Украйна. Турция се отдалечава от НАТО и се сближава с Русия. Ердоган заплашва сигурността на Източното Средиземноморие със своите претенции за добиване на газ, пишат американските медии, заплашва и стабилността на Сирия, като предприема военни удари срещу сирийските кюрди.

Това са част от причините, поради които САЩ влошиха отношенията си с Ердоган. Истината е, че САЩ контролират нефтените находища в Сирийски Кюрдистан, използвайки военни фракции на сирийските кюрди. Съответно Ердоган се опитва да изгони американците от района и да го усвои за турските икономически интереси, като извършва удари срещу кюрдите с мотива, че са заплаха за националната сигурност на Турция. А всъщност става дума за нефта.

Технологията на САЩ за предстоящите избори в Турция е същата, която видяхме и у нас. Коалицията срещу силния властник Ердоган се състои от партии, които нямат нищо общо помежду си, освен желанието да свалят Ердоган. Кемал Калъчдароглу, основният опонент на Ердоган, е ръководител на лявоцентристката Републиканска народна партия, създадена още от Ататюрк.

Това е втората по големина партия в парламента, която през 2019 г. спечели кметските места в Истанбул и Анкара. Кметовете на Истанбул и Анкара, Екрем Имамоглу и Мансур Яваш, имат по-голям шанс от Калъчдароглу да спечелят срещу Ердоган, но ако някой от двамата кемалисти напусне поста си, ще даде възможност на партията на Ердоган отново да спечели кметското място. Така след дълги уговорки е издигнат Калъчдароглу, 74-годишен икономист, който е кандидат на общо шест опозиционни партии, включително десни и националистически, сред тях и партията на Ахмет Давутоглу.

Лозунгите са срещу авторитарните ексцесии на Ердоган, да се възстанови независимостта на правосъдието и за справяне с огромната корупция. „Фронтът, организиран срещу Ердоган, трябва да продължи да набива посланието, че това е опозиция на промяната, фокусирана върху обещанието за ново бъдеще за младото турско поколение, което познава само Ердоган“, диктуват американските конструктори.

Познато, нали?! Ще каже човек, че говорим за нашенската „Продължаваме промяната“ с репликите срещу Бойко Борисов. САЩ от години прилагат върху Ердоган публично-медийно сатанизиране, и вече се очаква, че той е поставен в ситуация на политическо оцеляване. Защото, ако не е президент, пишат американските медии, вероятно ще бъде принуден да отговаря пред съда за многобройните си злоупотреби с власт. За разлика от българския политически елит, при Ердоган тези заплахи не дават резултат.

Обичайно трета политическа сила в турския парламент е Демократичната партия на народите, изразител на кюрдските интереси. Тя се отказа да издига свой кандидат и ще подкрепи Калъчдароглу още на първия тур. Партията е обвинена в сепаратизъм и на 12 май Коституционният съд ще реши дали да бъде забранена.

Турция е важна за САЩ и поради влиянието си в постсъветското пространство, защото има възможности да действа на Балканите и защото е ислямска държава, което я прави оперативен военен съюзник в ислямския свят. В този смисъл Турция е уникален и незаменим фактор. Срещата на американския посланик в Турция с Калъчдароглу като знак за подкрепа вбеси Ердоган и той призова избирателите да дадат урок на американците на тези избори. Калъчдароглу е алевит, той даде изявление, за да лиши Ердоган от възможността да намеква, че съперникът му не е истински мюсюлманин.

Алевитите са шиитска секта с неструктурирана интерпретация на исляма, без религиозни догми, а като духовно водачество. Алевитите не посещават джамии и медресета, защото в тях се преподава ортодоксалния сунитски ислям, не спазват Рамазан и пият алкохол. Възприемат се от сунитите, които са преобладаваща част в Турция, като различни от типичните мюсюлмани и понякога са тормозени от десни сунитски активисти. Не е ясно признанието на Калъчдароглу до каква степен ще му помогне или попречи в кампанията.

Предизборният пиар на Ердоган демонстрира, че Турция вече добива собствен газ, че произвежда първия турски електромобил и че Турция има собствена атомна центарала. Ердоган организира помпозно представление по доставката на ядрено гориво, на което присъстваше ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси, който отбеляза, че е впечатлен от дизайна на атомната централа „Аккую“. На откриването на „Аккую“ присъстваше виртуално и Владимир Путин, който се обърна към Ердоган с обръщението „скъпи приятелю“, а Ердоган отчетливо подчерта, че се надява скоро да се видят лице в лице, на живо.

Ердоган има амбиции да пази Турски поток и да превърне Турция в източник на суровинни ресурси за Югоизточна Европа. Турската БОТАШ и азербайджанската СОКАР създадоха нова компания за продажба на газ в Европа. Включително срещата на Радев с Илхам Алиев беше етюд от осъществяването на турския газов хъб, който се планира с подкрепата на Русия.

Европа е наясно, че от азерското находище „Шах Дениз 2“ не може да се добива повече газ, но за разлика от САЩ след възникналата газова криза се отнася благосклонно към организацията на газов хъб в Турция, още повече, че Турция разполага с диверсификационен микс от различни източници – Алжир, Катар, Азербайджан, американски LNG и добив от собствени находища.

Това многообразие представлява идеално прикритие за ребрандиране на руския газ. Тук трябва да се отбележи, че Турция е в отлични отношения с британците, които имат силно присъствие в Азербайджан, един факт, който би могъл да осигури добро позициониране на новата схема в Югоизточна Европа. В този план за Турция се говори не само като за търговска площадка, но и за адаптиране и разширяване на инфраструктурата в Европа, този път от юг на север. Всичко това прави изборите за президент на Турция абсолютно драматични от геополитическа и геоикономическа гледна точка, най-вече като съществен елемент от стратегията на САЩ да запазят доминацията си за още някакъв период от време.