Икономист: Реалният ръст на БВП през 2023 г. ще е 1.8%

Банка ОББ очаква реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за първото полугодие да е 2 процента, а за цялата 2023 година - 1,8 на сто, пише в анализ на банката, цитиран от БТА.

Според предварителните изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нараства с 1,8 на сто реално на годишна база.

"Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2,3 на сто), поради все още високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесия в най-големия търговски партньор Германия, повишение на лихвите за фирмите и други“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

През второто тримесечие ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено - с 1,3 на сто спрямо съответното тримесечие на 2022 г., и от инвестициите, чието реално увеличение достигна 3,4 на сто на годишна база.

"Въпреки че потреблението нарасна умерено, заради големия си относителен дял (76,5 на сто от БВП), то стабилизира ръста на икономиката като цяло, който допълнително се засили от по-интензивния ръст при инвестициите, въпреки техния по-нисък относителен дял (19,2 на сто от БВП). Положителен факт за тримесечието бе ръстът на инвестициите за трето поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това. Освен това и нетният експорт бе положителен, поради годишно свиване на износа с 0,8 на сто и забавяне на вноса с 6,7 на сто", допълни Калчев.

"За първото шестмесечие на годината се очертава реален ръст от около 2 на сто, а за второто шестмесечие очакваме известно забавяне до около 1,5 на сто в съзвучие с глобалната тенденция. Според нас ръстът за цялата 2023 г. ще достигне 1,8 на сто, оставайки умерено оптимистични за динамиката на икономическата активност през третото и особено през четвъртото тримесечие на годината, когато се очертава струпване на някои рискове – покачване на лихвеното равнище, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и други", прогнозира Калчев.

Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на нивото си от края на първото - 4 процента.

"Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до т.нар. естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качество на образованието и отворения характер на националната икономика в ЕС. На този фон средната работна заплата логично отново се повиши (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), но осезаемо се забави до 12,6 процента (от 16,3 процента), което пак е растеж над темпа на годишната инфлация, но по-умерен и здравословен за икономиката", разясни Емил Калчев.

Инфлацията през юли нарасна – от 7,5 на сто към юни (хармонизирана) на 7,8 на сто (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 г. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно също нарасна – от 10 на сто на 10,3 на сто през юли. Потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.

"Причина за все още двуцифрената базисна инфлация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се разпространи към останалите стоки и услуги, чиито цени сега спадат по-бавно от енергията и храните, с което задържат и общата инфлация на относително високи нива", заключи Емил Калчев.