Два пъти повече аптеки от европейските страни има в България, но фармацевтите в тях са по-малко

Броят на аптеките в България е почти два пъти повече в сравнение със средноевропейските стойности. Това съобщиха на пресконференция в пресклуба на Българската телеграфна агенция от Българския фармацевтичен съюз по повод Световния ден на фармацевта.

На 25ти септември през 1912 г., преди 111 години, е създадена Международната федерация на фармацевтите (FIP), в която към момента членуват 156 национални фармацевтични организации, включително Българския фармацевтичен съюз, много академични институции и индивидуални членове.

Големият брой аптеки у нас води до това те да не бъдат снабдени с работна сила, достатъчна за правилното функциониране на аптеките, съобщи председателят на Съюза Димитър Маринов. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, докато у нас те са 2,1. Има области, в които в аптеките няма фармацевти противно на законовите изисквания. 58% от жителите на ЕС достигат до аптека в рамките на пет минути, докато при нас този процент е 78, информира Маринов. 98,6 от жителите на България достигат до аптека в рамките на 30 минути. Така че по отношение на осигуреността с аптеки, ние сме много над средноевропейските данни, допълни той.

Димитър Маринов каза, че с напредването на дигитализацията, много от бумащината на практика е изчезнала или силно редуцирана, основно поради задължителните електронни рецепти по Националната здравна каса. Поради много липси, откази и недостиг на лекарства, аптеките са се превърнали в кол центрове, които целодневно издирват лекарства за пациентите си, каза Маринов. По думите му у нас няма регистър на рецептите, често те не отговарят на изискванията и всички реквизити по Наредба 4, в която е посочено как трябва да изглежда една рецепта.

Сред проблемите, които очертаха от Българския фармацевтичен съюз са осигуряване на лекарствата, като голяма част от проблема за недостига е в производствената и логистичната част. Липсва навременна и обективна информация относно потреблението на лекарствените продукти. Съществува неконтролиран паралелен експорт на лекарства, независимо дали е легален или не, коментираха от фармацевтичния съюз. Според тях трябва да се въведе възможност за генерична замяна на лекарства, защото България е единствената страна в ЕС, която няма право на това. Необходимо е също производствената дейност в аптеките да се възроди.

Друг проблем, който отбелязаха от Съюза е т.н. вертикална интеграция във веригата на лекарствоснабдяването – едни и същи собственици на вериги от аптеки, складове и дори производители. Възможно е тези вертикално свързани структури да работят във взаимна изгода, така че да получат монополно положение, каза Димитър Маринов. Според него подобни зависимости водят и до възможност за ограничаване на достъпа на пациентите до определени лекарствени продукти, които се осигуряват само за свързаните със складовете аптеки. По този начин се насочват пациентите приоритетно към тези аптеки, а други търговци на дребно и техните пациенти са лишени от достъп до „дефицитни“ лекарствени продукти, посочи той.

Друг проблем, на който фармацевтите се спряха, е невъзможността на аптеките да откриват лекарствени продукти в доставчиците си. От БФС предлагат да се доразработи Системата за електронно проследяване и анализ на наличностите на лекарствени продукти (СЕСПА), така че всяка аптека да има равен достъп до лекарствени продукти и да може да обслужва пациентите си.

Според фармацевтите всякакви опити за „решаване“ на проблема с достъпа до лекарства и фармацевтична грижа в малките населени места, където няма аптека чрез т.н. мобилни аптеки, вендинг автомати, онлайн продажби или отпускане от неквалифициран персонал, е просто замитане на проблема. Всички подобни идеи, които периодично се прокрадват в публичното пространство, особено преди местни избори, са особено опасни, най-вече в условия на недостиг и значителна вертикална интеграция.