Убитият Кирил Русев дължал крупна сума на Стоян Александров и сина му - 306 000 долара

Прокуратурата е прекратила разследването срещу бившия финансов министър Стоян Александров след продължило близо 4 години разследване, съобщи "Дневник". Досъдебното производство срещу вече покойния Александров е образувано на 8 септември 2016 г. и е прекратено през 2020 г. Преди два дни синът му, Петър Александров, беше задържан и обвинен за убийство като разследващите работят по версията за мотив, свързан с неуредени финансови взаимоотношения.

При разследването преди години Стоян Александров е привлечен като обвиняем за две отделни престъпления, квалифицирани по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК ("лихварство"), включващи общо 74 сделки с различни физически и юридически лица, както и за данъчно престъпление в особено големи размери (чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2) като по делото е провеждано допълнително разследване, съобщиха от Софийската градска прокуратура.

Процесът обаче не е стигнал до съд и по него не са провеждани съдебни заседания, тъй като досъдебното производство е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор на 21 октомври 2020 г.

Наказателното производство е прекратено поради смъртта на обвиняемия, настъпила 24 август 2020 г., предвид изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК и доколкото наказателната отговорност е лична, посочват още от прокуратурата.

На 5 януари Русев е дължал пари на Стоян Александров, които не е върнал и на сина му, което е описано като мотив за престъплението. Двама души бяха задържани и обвинени в убийство на 49-годишен мъж. Единият от арестуваните е синът на бившия финансов министър Стоян Александров - Петър Александров, а другият - Александър Кинов, който е собственик на погребална агенция. Мотивът за жестокото убийство, предшествано от измъчване на жертвата Кирил Русев, е свързан с финансови взаимоотношения и пари.

Преди 8 години жертвата, Кирил Русев, се свързва с Би Ти Ви, за да разкаже за лихварската дейност, която развива Стоян Александров. Тогава бившият министър е на ръководна позиция в банка и предлага на бизнесмени в нужда да им дава заеми, но не от банката, а от лични средства. Лихвите са огромни и са скрити в официално подписани договори, разказва Русев пред телевизията.

Той е подписал документ, че получава 306 800 долара, но твърди, че Александров му превел по банков път едва 260 000 долара. Подписали и запис на заповед за 40 000 долара. За да гарантира, че ще върне парите, Русев ипотекирал пред нотариус игрална зала с бар в полза на бившия финансов министър, припомня Би Ти Ви.

Бизнесменът не успял да върне парите на Александров. По бързо производство частен съдебен изпълнител обявява за публична продан ипотекирания му имот. На търга се явява единствено Стоян Александров и го купува на двойно по-ниска цена от експертни оценки, доказва с документи длъжникът.

Той не е единственият длъжник на бившия финансов министър. През годините длъжниците сезирали институциите, но без резултат. Още тогава те твърдят, че Стоян Александров имал механизми да влияе на съд и прокуратура. От БНБ коментират писмено пред телевизията, че въпреки че физическите лица принципно могат да дават собствени пари на заем срещу лихва, законът не позволява да извършват тези сделки като "дейност по занятие". За лихварска дейност наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор.

След серията от сигнали срещу Александров прокуратурата започва разследване срещу бившия финансов министър за лихварство. През 2020 г. Антикорупционната комисия иска отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 10 376 874,55 лв. заради лихварска дейност. Предоставените кредити са общо 13 в размер на 906 400 лв. и 9 955 579,88 евро, посочват от комисията.

"Преди 10 г. прокуратурата се изгаври с баща ми. 10 г. по-късно Европейският съд по правата на човека го доказа, очаквам и тълкувателното решение на ВКС да е в същия смисъл. Сега имам дежавю", каза пред съда вчера (8 януари) синът на бившия финансов министър Стоян Александров. Малко по-рано разследващите обясниха, че са иззели документ, но на този етап не могат да определят дали е договор или запис на заповед като отказаха да посочат за каква сума е бил документът.