Мрак тегне над предстоящата либерализация на пазара на ток

Пазарът на електроенергия ще се либерализира напълно от юли, но към момента цари пълно неведение как това ще се случи за всички участници в процеса. Промените в електроенергийния пазар на едро и дребно и предизвикателствата пред предстоящата либерализация, бяха обсъдени от широк кръг експерти, институции и заинтересовани страни, по време на кръгла маса, организирана от Института за енергиен мениджмънт на 7 март, съобщи euractiv.bg.

Електроразпределителните дружества и експерти се опасяват, че се въвежда нов модел на квазилиберализирани цени за битовите потребители и се възлага на Министерски съвет вместо на Комисията за енергийно и водно регулиране да определя „регулираната“ цена за битовите потребители, които до края на 2025 г. те ще продължат да плащат ток по регулирани цени.

Фондът за сигурност на електроенергийната система пък ще бъде натоварен с нови задължения и ще се допускат компенсации за битовите потребители през крайните снабдители, по подобие на стопанските потребители през търговците.

Проблемът през погледа на ЕРП-тата

Заместник-председателят на Управителния съвет на „Електрохолд България“, Карел Крал, обяви от името на електроразпределителните дружества, че либерализирането на енергийния пазар за битовите клиенти се очертава да предизвика ликвидни проблеми за крайните снабдители.

Към момента всички по веригата се разплащат с известно закъснение, но от 1 юли Националната електрическа компания престава да бъде обществен доставчик, а се превръща в търговец, затова дружествата трябва да имат пари всеки ден да купуват ток за бита. Дружествата се притесняват, че ще получат парите от домакинствата и компенсациите от фонда с голямо закъснение. Заради недостига на оборотни средства те ще трябва да осигурят от заеми, които не могат да получат от банките.

Крал очерта три основни проблема, които ще се появят заради разликата между пазарната цена, по която крайните снабдители купуват електроенергия и цената, която битовите клиенти ще плащат, съгласно „базовата“ цена, която ще определя Министерският съвет.

Първият проблем е свързан с компенсацията и кога Фонда за сигурност на електроенергийната система ще я предоставя на крайните снабдители. Възможно е да възникне проблем с фактурирането, тъй като досега не е изяснено какво да се включва във фактурата и ДДС на клиента към коя цена ще се изчислява – пазарната, по която е купен токът, или базовата стойност.

Вторият проблем е, че битовите потребители плащат потребената електроенергия средно 50 дни след доставката, което в момента е финансирано преимуществено от производителите и Националната енергийна компания, и частично от крайните снабдители.

Третият проблем е, че освобождаването на пазара ще доведе до допълнителни разходи за крайните снабдители, защото ще закупуват електроенергия по свободно договорени цени на пазара „ден напред“. За това ще са нужни нови служители, които да извършват сделките на този борсов сегмент.

„Ние сме в ситуация, в която ще имаме от една страна отворен пазар на едро и от друга, ще имаме регулиран битов клиент, силно регулиран през общите условия, а от гледна точка на падежа на фактурите, се отваря дупка за крайните снабдители“, обясни Крал.

Той смята, че ще е необходимо крайните снабдители да разполагат с поне 400 милиона лева всеки зимен сезон. Тези пари оаче не може да бъдат набавени чрез заеми от банките, защото печалбата и финансовата стойност на крайните снабдители не позволява да се търси такова финансиране.

Дупка във Фонда

Дефицитът във Фонда за сигурност на енергийната система е достигнал 1 млрд. лева, а през февруари са изплатени само 75% от дължимите компенсации, обяви председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев по време на кръглата маса.

Фондът бе създаден през юли 2015 г., с цел в него да влизат приходите от търговия с въглеродни емисии, както и 5% от ежемесечните приходи от продадената електроенергия от ВЕИ производителите. Парите от фонда се използват за покриване на текущия дефицит в НЕК от изкупуването на електроенергия по преференциални цени, което има за цел да намали цената за задължения към обществото.

Добрев обясни, че причината за дефицита е това, че от края на 2023 г. започна поевтиняване на борсовата цена на тока до 150 лв. за мегаватчас в момента при заложена прогнозна за годината от регулатора КЕВР 250 лв. средно, което изкривява прогнозата за приходите и съответно невъзможност да се плащат полагащите се по закон разходи.

Втората причина е спадът в цената на въглеродните квоти, където приходите се свиват двойно – от около 100 евро до 50 евро. Поевтивяването на парниковите квоти се дължи на масовия отказ на страните в Европейския съюз от въглища и затова интересът към тази търговия е слаб.

„Трябва да се намери източник на приходи или да се молим цената на квотите да се върне на нивата от миналата година. Става въпрос за хроничен дефицит, който ще продължи и следващите години“, коментира Добрев.

Според шефа на КЕВР Иван Иванов сред вариантите за попълване на фонда е там да постъпят средства, включително и от републиканския бюджет.

Няма да има рязък скок в цените на тока

На този мрачен фон Иванов успокои, че няма да има рязко повишаване на цената на електроенергията, свързана с предстоящата пълна либерализация на пазара.

„Цената от 1 юли ще бъде определена с решение на Министерски съвет. Той ще определя т. нар. „базова цена“, върху което ще има една компонента, която и към момента съществува и тя е в размер на 7% и се определя от КЕВР. Самата базова цена тепърва Министерски съвет ще излезе с решение как да бъде точно определена, но няма да предполага рязко повишаване цената на електроенергията“, обясни той.

Иванов посочи, че е против цената на тока за битовите потребители да се променя с решение на КЕВР преди 1 юли заради дефицита във Фонда за енергийна сигурност. Той изтъкна, че битовите потребители едва ли ще разберат защо с техните пари трябва да се осигурят средства за преференциалните цени на производители на възобновяема енергия, за преференциалните цени за производители на електроенергия от когенерация при топлофикациите и за покриване на цените по дългосрочния договор с американската централа AES.

Той опроверга част от притесненията на ЕРП-та и обясни, че търговците имат свободата да си избират борса, от която да закупят енергия, защото българският пазар е част от Единния енергиен пазар.

„Самият факт на бързото навлизане на КЕВР в REMIT (Regulation on Wholesale Energy Market Integrity and Transparency – Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия) дава дисциплиниращ ефект. Трите регулатора – нашият и тези на Франция и Испания, сме давани за пример в ЕС“, изтъкна Иван Иванов.