Държавната администрация не знае колко са недовършените строителни обекта в България

Никой не следи колко е започнатото и зарязано недовършено строителство в България. От години, без да се работи по обектите, стоят апартаменти, промишлени и офиссгради, язовири.
Към края на 2002 г. в страната недовършени са 60 354 апартамента
обяви неотдавна НСИ. Каква част от тях са изоставени и по тях не се работи, не е ясно. Като се има предвид обаче, че за миналата година въведените в експлоатация жилища са 6441, най-вероятно по голяма част от жилищата, които се водят за недовършени, не се работи.
Районните дирекции за строителен контрол не събират информация за броя на зарязаните кооперации. Подобни данни няма и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Там не знаят и колко са изоставените недовършени промишлени сгради. Изпращаме информация в статистиката за приетите сгради и апартаменти в тях, каза началникът на Столичната дирекция за национален строителен контрол /СДНСК/ Жанет Аврамова. Според нея повечето от
проблемите с изоставени кооперации в София са от началото на 90-те години.
Тогава беше първоначалният бум на пазара на имоти и много строителни фирми започнаха да строят на няколко места едновременно, без да разполагат с необходимите средства за това. Целта е била съответната фирма да си запази колкото може повече терени за строителство. В същото време обезщетенията на собствениците били големи и достигали 30 на сто. Голяма част от започнатите тогава апартаменти са продадени на зелено. Останалите непродадени обаче жилища затруднили работата на предприемачите.
Кризата през 1996 г. спира строителството на част от започнатите сгради
и те остават на ниво изкоп или на издигнат втори-трети етаж. Друга част от проблемите със зарязаното строителство са заради реституция на имотите - много хора си взеха терените при започнало там строителство. Според действащия през 1992 г. закон един строеж се води започнал само ако е вече излята първата плоча. Така направените основи не се признават за строителство и имотите се реституират. След това обаче започват съдебни спорове, защото се оказва, че собственикът на земята е един, а проектите са на друг. Съществувал и проблемът за съдене между собствениците, при което също строителството спира. Жалбите заради зарязани строежи обаче в СДНСК са малко. Сега имаме две за изоставени изкопи в Красно село и в Младост, каза г-жа Аврамова.
На практика проблемът с недовършените сгради не седи за елитните квартали, смята г-жа Аврамова. Във витошката яка такива няма. Започнатите и спрени впоследствие сгради в центъра, Лозенец, Красно село също винаги се намира кой да довърши, пресмятат експертите. По-трудно се намират нови инвеститори за квартали като Надежда, Възраждане. Голямо значение дали една жилищна сграда ще бъде довършена, след като веднъж е зарязана, има и етапът, до който е стигнало строителството. В много случаи ако е останало да се направят само инсталации и довършителни работи, собствениците на имоти се организират, събират пари отново и довършват строежа.
Недовършени обекти има и Столична община.
Освен недостроени блокове тя има зарязани и други строежи. От години в жк Дружба например стои недовършен супермаркет. Инвеститорът СО няма пари, в тежко положение е и изпълнителят - Метални конструкции, резултатът е, че сградата на практика изгни, казаха от СДНСК.
В последните години много рядко се наблюдава практикуваното преди време стартиране на строителството без одобрени проекти и разрешителни, коментира Жанет Аврамова. Според нея това се дължи на факта, че ако не се получат впоследствие необходимите разрешителни, фирмите губят значителни суми. Все още строежи се спират заради съществени отклонения от строителните норми. Вратичката за тяхното узаконяване обаче е отворена - има възможност това да стане с разрешение от МРРБ.
Сред предприемачите, които имат зарязани недовършени сгради в София, е самоубилият се Рагин с около 20 кооперации, част от които седят така и досега, каза Аврамова. Недовършени сгради в елитния кв. Лозенец имала и Веска Меджидиева. Сега собствениците се били заели сами да си ги довършват. Като пример за сгради, по които от години не се работи, са и няколко кооперации около пл. Ручей. Те са на арх. Митко Димитров, който ги строи без проект или прави проектите на етаж, сега стои проблемът с тяхното узаконяване, казаха от СДНСК. Една от кооперациите, построена от същия арх. Митко Димитров на пл. Македония преди години, беше разрушена от ДНСК заради неспазване на строителните процедури.