450 млн. лв. може да загуби България, ако даде на концесия летищата

Намерението на министъра на транспорта Пламен Петров летищата във Варна и Бургас да се дадат на концесия на чужди компании едва ли ще се осъществи скоро.
, След скандали в парламента миналата седмица 194 депутати гласуваха "против", а 9 от НДСВ с "въздържал се" по предложението на председателя на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев и на Мирослав Севлиевски чрез промени в Закона за гражданското въздухоплаване да се разреши концесионирането на летищата, като бъдещите собственици събират таксите и да ги влагат в модернизацията им.
Веднага след гласуването депутати от парламентарната група на НДСВ заплашиха с "другарски съд" Милена Милотинова, Диляна Грозданова и още 7 депутати от управляващото мнозинство, които провалиха приемането на поправките в закона на първо четене.
Очакваше се законопроектът да не мине , защото в Европа няма нито едно възлово летище, което да е отдадено на концесия. Това по- скоро е екзотика, която не могат да си позволят дори значително по- напреднали от нас държави, коментира шефът на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Станулов.
Дни преди гласуването в парламента министър Пламен Петров предприе медийна атака, като в музея на бургаското летище пресметна, че за него и летище Варна могат да се осигурят 130 млн. евро за модернизация, ако се дадат на концесия за 35 г. Министърът се мотивира, че на опашка вече са се подредили 23 водещи чужди авиационни оператори.
В момента летищните такси влизат чрез Главна въздухоплавателна администрация на Министерството на транспорта и съобщенията в държавния бюджет.
Летищата формират приходите си само от търговска дейност по обслужването на самолетите и пътниците. Но проектозаконът на Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски дава право на концесионера да определя каква част от преразпределените средства да отиват за инфраструктурата.
От Асоциацията на частните авикомпании веднага заподозряха, че в транспортното министерство "заиграват" с постоянните внушения за липсата на пари и свежи капитали за модернизацията на летищата ни.
Според Светослав Станулов само през 2001 и 2002 г. държавата неправомерно е иззела от летищата около 20 млн. евро. Това е и основната причина в момента те да не отговарят на международните изисквания, твърди той.
Странно е обаче, че през март. т.г зам.-министърът на транспорта Златолина Мукова каза пред депутатите от парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации, че за модернизацията на летищната инфраструктура са необходими 31 млн. лв. годишно Три месеца по-късно тя обяви, че сумата е двойно по-голяма -60 млн. лв.Че от транспортното министерство явно са се поувлекли със сметките подсказва и друг факт. Строителството на нов пътнически терминал и за удължаване на пистата на летище София до края на 2006 г. ще струва 190 млн. евро. Тази сума бе осигурена със заеми и безвъзмездна помощ от Европейската инвестиционна банка, Кувейтския фонд за арабско развитие и от фондове на ЕС. Заемът трябва да бъде изплатен от столичното летище за 20 г., със собствени средства, като при това редовно плаща данъци и прходи от летищни такси в хазната. Точно заради това летището е включено в списъка на фирмите, забранени за приватизация и отдаване на концесия.
През 2001 г. летище Варна е превело приходи от такси на Гражданска въздухоплавателна администрация за 11 млн. лв., а през миналата - 13 млн. лв. Аналогична е ситуацията и с летище Бургас. Така през 2002 г. в държавната хазна от двете летища са влезли над 25 млн. лв. Ако приходите на двете летища бъдат "замразени" в следващите 35 г. , бъдещият концесионери ще спечелят общо 450 млн. лв. за сметка на държавата, твърди депутатът от СДС Благой Димитров. Дори тази сметка да е надута, в най- лошия случай държавата ще загуби поне 200 млн. евро.
Точно заради това от транспортното министерство натискат да се създаде национална компания "Летища", която да събира приходите от летищни такси, които в момента отиват директно в държавната хазна.Нито министър Петров нито депутатите- вносители на проекта обаче успяха да убедят министъра на финансите Милен Велчев приходите от таксите за пътници и от такса "кацане" да остават у бъдещите концесионери, а те да плащат годишна такса от 5,5 млн. евро.
Така както бе решено 85% от държавните такси на пристанищата да влизат в Национална компания "Пристанища". Затова в пленарна зала бе внесен "мек вариант" на поправки в Закона за гражданското въздухоплаване. Те гласят, че бъдещите концесионери ще могат да събират летищни такси, но те ще са длъжни да ги внасят в държавния бюджет. За съжаление на министър Петров и поддръжницте на концесионирането на летищата, обаче и този проект бе отхвърлен в парламента.
Според изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАO), летищата са носители на собствеността и летищните оператори трябва да събират средствата, които ще гарантират инвестициите за инфраструктурата. Но сега действащите български закони гласят, че само държавната администрация има право да събира парите за ползване на обекти, публична държавна собственост.
Големият коз на транспортното министерство да се докарат концесионери за летищата в Бургас и Варна е че те не отговарят на международните стандарти.
И на двете летища са необходими машини за чекиране на пътниците . Ако трябва да инвестираме сами, ще са необходими по 40 млн. лв. годишно, твърди зам. - министър Златолина Мукова.
Каква е гаранцията обаче, че ако летищата бъдат дадени на концесия, концесионерите ще осигурят необходимите суми за модернизация.
Още повече, че според стратегията за концесиониране на гражданските летища, разработена от транспортното министерство, инвеститорът ще е задължен да направи минимални инвестиции, определени от програма, която ще се одобрява от правителството. Ясно е, че от това какви инвестиции трябва да се направят разбират само в транспортното министерство. Което пък означава, че тези "инвестиции" може да се договорят предварително с министъра на транспорта и негов подчинен. И вместо обещаваните от министър Петров 130 млн. евро в следващите 5 г. на практика да се окаже, че става дума за финансова "гимнастика" без покритие опасяват се експерти от авиационния бранш.
Според тях неясно е условието в стратегията "частният оператор ще бъде задължен и да достигне до определено ниво на обслужване, чийто праг също ще е записан в концесионния договор".
Проблеми може да възникнат и с правото на концесионера сам да определя цените на търговските услуги, които предлага на летището. В момента това право е дадено на държавните летищни власти. Така само за три месеца, таксите "паркинг" за самолетите, както и за зареждане на гориво скочиха с около 40%. В момента таксата за зареждане на самолети по наши летища е близо двойно по -висока от тази в Германия например, припомниха от един от най-големите ни чартърни превозвачи "Бългериън ер чартър". Каква е гаранцията, че след отдаването на концесия, тия такси няма да бъдат увеличени неколкократно, питат от Асоциацията на българските авокомпании.
От там припомниха, че наши и чужди авопревозвачи и туроператори са проявявали интерес да налеят пари в двете черноморски летища, за да се подобри обслужването на пътниците срещу въвеждането на преференциални цени за активния туристически сезон. Засега обаче те срещат мълчалив отказ от транспортното министерство, но за сметка на това летищните такси главоломно растат.
picture:2,20030610_6.bmp,