Синдикатите скочиха срещу съкращенията в музеите

Синдикатът на работещите в музеи и галерии към НСФ „Култура” – КНСБ и Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа” излязоха с позиция относно заповеди на министъра на културата за намаляване на числеността на персонала в националните музеи и галерии, Националния институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. Св. „Кирил и Методий“ и проекта за изменение на Постановление на Министерския съвет № 14 от 2011 г. с доклад на Министъра на културата.

Според тях 10 души трябва да бъдат съкратени от Националния исторически музей, 6-ма - в националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, по 3-ма в Националния политехнически музей и Националния литературен музей, 7 - в музея „Земята и хората“, по един в къщите-музеи на Васил Левски  и Христо Ботев съответно в Карлово и Калофер...

"Започват поредните масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. „Кирил и Методий“ (НБКМ), Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и др. По този начин Министерство на културата (МК) изпълнява ангажимента си за 10-процентни съкращения в администрацията – реформа, която се провежда и в останалите сектори, финансирани от държавния бюджет", припомня се в позицията.

Синдикалните организации остро възразяват срещу безпринципното и необосновано решение на МК за предвидените съкращения в бюджета на изброените горе институции, които основно поемат „оптимизацията” в държавната администрация. Съкращението е извършено, без да са приложени критерии, принципи и оценка и анализ на дейността им, при пълно непознаване на тяхната специфика.

Ето и фактите:

Бюджетът на Министерството на културата за 2015 г. е увеличен с 5 954 000 в сравнение с този от 2014 г.
Относителният дял на финансиране на Политика „Опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ е 10,72% от общия бюджет на МК, докато във всички развити страни бюджетите за движимо културно наследство са най-същественото перо от държавните разходи за култура, като достигат 60%.

В същото време сумата, с която е намалено финансирането на бюджетна програма „Опазване на движимото културно наследство“, съставлява над 45% от общо съкратените средства.

Най-голямата тежест, изразена в намаляване на финансирането, пада върху бюджетните програми „Опазване на движимото културно наследство“ и „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“. Двете заедно формират над 70% от всички съкращения в бюджета.

Общото намаление на разходите за издръжка на персонал (Фонд „Работна заплата“) за институциите в сферата на недвижимото и движимото наследство – второстепенни разпоредители към МК, е 571 530 лв. В същото време общото увеличение на разходите в други бюджетни програми на МК е 6 534 888 лв.

От трите сектора се съкращават 78 щатни бройки от общо 82, както става ясно от проекта за Постановление и от доклад на министър Вежди Рашидов за изменение на ПМС № 14 от 2011 г., публикувани в сайта на МК. /На заседание на Министерския съвет днес, 11 феврари 2015 г. бе прието решение за съответните изменения по ПМС № 14 от 2011 г./  Да припомним: през 2011, 2012 и 2013 г. бяха съкратени 37 щатни бройки отново от националните музеи и галерии. Както се вижда, традицията е спазена. Въпросните съкращения се отразяват главно на Фонд „Работна заплата“ на тези институции и затова са окачествени оптимистично с евфемизма „мерки за оптимизиране на разходите за персонал“.

В тази връзка искаме да напомним, че т.нар. „персонал“, макар и не „творчески“, все пак е част от МК. Това са специалисти, включително с научни степени, работещи в музеи и библиотеки, които носят огромна отговорност (включително и материална) за безценно културно наследство, оценявано в милиони, за неговото изучаване, социализиране и представяне. Към тях има високи изисквания – професионална квалификация (и няколко чужди езика като естествено допълнение), задълбочени познания, дългогодишен опит и умения, но и професионален морал, денонощен труд, „безпочвен“ ентусиазъм и любов към професията. Именно последните най-често се оказват решаващи за успеха на начинанията, с които са се захванали – независимо дали са продиктувани от осъзнатата и приета мисия на професията, или от спешно (спонтанно и инцидентно) вменени ангажименти на „високо правителствено ниво“, които трябва да представят държавата ни пред света.

В момента заплатите на тези висококвалифицирани специалисти – научни сътрудници, уредници, реставратори и художници, са най-ниските от всички категории специалисти с висше образование. Именно затова предвиденото намаление на бюджета в частта „разходи за персонал“ изглежда нищожно и маловажно в контекста на други значими загуби за икономиката на страната. Тук трябва да припомним и друго – от години стандартният отговор на исканията ни за адекватно увеличение на средната работна заплата в музеите, съответстваща на равнището на отговорност и квалификация, е, че всичко ще бъде решено с бюджета за следващата година (или с промяна на политиката по доходите). Напротив, през тези години бюджетът на музеи, галерии, библиотеки не само, че не се увеличава, но и се съкращава „устойчиво“ с по 10-15 % на годишна база. Дисбалансът между заплащането на висококвалифицираните специалисти и хората без всякакво образование и квалификация се задълбочава при всяко увеличение на минималната работна заплата за страната.

Същите тези специалисти работят в условия, които са далеч от стандартите не само на страните в Европейския съюз, но и в останалите държави. Откриват се нови музеи, но не се осигуряват средства за обновяването и модернизирането на съществуващите експозиции, на фондохранилищата за консервация, реставрация и дигитализация на колекциите. За това не са предвидени средства нито в бюджета, нито има възможности за проектно финансиране от страна на МК като програмен оператор. В контекста на тези факти вече е видимо изоставането ни в сравнение с държавите с развито музейно дело и съответно – с развит културен туризъм.

С приемането и разпределянето на бюджета за 2015 г. МК категорично показа не само, че специалистите, работещи в музеите и библиотеките, са „втора категория”, но и че културното наследство е на едно от последните места в приоритетите на МК. По тази причина вече не вярваме на непрекъснато демонстрираната на думи загриженост „за опазването и социализирането на културното наследство“.

С дълбоко убеждение и увереност в това, че културното наследство е един от малкото ресурси на Република България за устойчиво развитие на обществото в няколко посоки – в образованието и възпитанието на ценности и с потенциал в икономическото развитие в страната, настояваме за:

1. Прекратяване на съкращенията на специалисти от националните музеи и галерии, НИНКН и НБКМ. 
2. Справедливо и балансирано разпределение на бюджетните програми на МК.
3. Преразглеждане на политиките по отношение на културното наследство въз основа на ясна визия и хоризонти, което да влезе в несъстоялата се Национална стратегия за културата, по която се работи от 2011 г. в различни формати.
4. Реална реформа на музейното дело. Изработване на нова методика за финансиране на националните институции в областта на културното (и книжовното) наследство, базирана върху обективни показатели за качеството, ефекта и конкурентоспособността на продукта, който те създават по подобие на сценичните изкуства.

Синдикатът на работещите в музеи и галерии към НСФ „Култура” – КНСБ и Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа” алармират, че ако няма воля за промяна и не бъдат предприети спешни действия, ще се стигне до разпад на националните институции, които съхраняват културното наследство на България. За нас не остава нищо друго, освен да се противопоставим категорично на тази тенденция, включително и като предприемем синдикални протестни и стачни действия.