"Пътят на буквите" тълкува делото на Кирил и Методий в наши дни

Интерпретацията на делото на Кирил и Методий с оглед на днешвана ситуация е най-ценното във филма „Пътят на буквите“. Имаме съвременната гледна точка, не само на българите, а и на всички народи, на които делото на Кирил и Методий е повлияло.“ Tова заяви в телефонен разговор пред Факти.бг операторът и продуцент Пламен Герасимов, който стои зад новия документален филм на режисьора Ралица Димитрова - „Пътят на буквите“.

Филмът е сниман в 10 държави и се опитва да покаже делото на светите братя през възможно най-разнообразни гледни точки. Представя се гледната точка на много хора, чийто живот е пряко свързан с делото на Кирил и Методий. Сред тях са свещеници, пазители на храмове и хoра на изкуството. Мнението са си дали много учени, които представят делото на светите братя през своята призма.

Герасимов допълни още, че на този етап в България документални филми се разпространяват трудно, но има млади хора, които проявяват интерес към тях.

Каква е основната идея, залегнала във филма „Пътят на буквите“?

В „Пътят на буквите“ делото на Кирил и Методий се интерпретира в наши дни, което според мен е най-ценното във филма. Имаме съвременната гледна точка, не само на българите, а и на всички народи, на които делото на Кирил и Методий е повлияло. Имаме страшно много съвременни герои, които по някакъв начин свързват своя живот и ежедневие с образа на светите братя. През тази седмица филмът се прожектира 3 пъти и е идеална възможност да бъде видян. Това не е дидактичен филм, който да е в стила на „History” с костюми, декори и малко повече пушек, който с възстановки да връща хората в историята. В крайна сметка научните факти, са си научни факти. Те са един огромен обем, който трябва да достигне до съвременния зрител в максимално смилаем вид. Все пак имаме младо поколение, което е преситено с информация от страшно много канали, а в същия момент ние пътувахме на много места, където като питахме къде е паметникът на Кирил и Методий, хората си мислеха, че става въпрос за един човек. Всички тези научни факти трябва да са поднесени по един интересен начин. Затова и ние издирихме много учени, които пряко се занимават с тази тема и интерпретират темата през своята призма. Говорихме със свещеници, пазители на храмове, скулптори, живописци. Става въпрос за хора, чийто живот е свързан с делото на Кирил и Методий. Те поднесоха много интересни гледни точки. Разковничето е в създаването на митове и как тези митове обслужват различните национални каузи. Виждаме как едно дело, което е започнало, за да обедини славянските народи, днес се изменя в коренно различна посока. Делото се използва, за да могат някои хора да кажат ние сме единствени, неповторими и така нататък.

Лесно ли се разпространяват документални филми в България?

Не е лесно, защото едва през последните една или две години прохождат опитите на някои разпространители да си сложат в портфолиото и показването на документални филма, за разлика от Централна Европа. През миналата година ние показахме два наши филма в Берлин, по инициатива на една българска организация, която беше направила нещо като мини фестивал на българското кино. Имаше 4 или 5 залички за по 50-60 човека. В киното имаше нонстоп хора, макар то да не се намираше в центъра на Берлин. В една от залите имаше само документално кино в продължение на една седмица, като интересът беше симетричен с всичко останало, което се прожектираше в останалите зали. С течение на времето публиката се култивира. Проблемът е, че в България от много години се култивира в грешна посока. . За щастие, явно има млади хора, които се интересуват от документално кино.

Възможно ли е в България да се снимат независими документални филми или техните създатели задължително имат нужда от подкрепата на дадени телевизия или институция?

В цял свят се появяват независими филммейкъри. Но в крайна сметка нещата са различни. Едно е да си на 21 години, да не ти пука от нищо и да си готов да отделиш 3 месеца за своя документален филм. Друго е да си на 55 години и да решиш, че ще правиш филм на мускули. Първо, трябва да осигуриш някакъв технически ресурс. За един американец да блокира $ 20 000 в техника е поносимо. За един българин при нашия стандарт обаче, това си е цифра отвсякъде. Ако си независим, трябва да си осигуриш техника, която дали ползваш или не - до една – две години остарява морално и тотално. В същото време знаеш, че няма как да си върнеш тези пари и ти остава само моралното удовлетворение, че си си направил филма. Другото е, че от филм до филм има разлика. Филм като „Пътят на буквите“ трудно би могъл да се осъществи, ако не застане зад него някоя сериозна институция. Той просто е много тежък от логистична гледна точка за производство. Ние с мои колеги сме правили филми без средства, защото виждаме, че кандидатстваме по няколко пъти за дадена субсидия и тя не се предоставя по субективни причини. След това решаваме, че това просто трябва да бъде направено. Преди две години правихме един документален филм, който взе доста награди, включително и на „Българската филмова академия“. Казва се „Който тръгнал е сам“ и на практика ние го направихме със собствени средства. От време на време човек може да си позволи да направи нещо такова, стига да може да си позволи да похарчи някакви средства за неща като транспорт, логистика и координация. Има и технически операции, които трябва да бъдат направени от някой друг. За някои технически функции трябва да бъде платено на професионалист. Аз смята, че в момента това се прави. Има независимо кино, което понякога се афишира прекалено много.