1 488 0

Вълчан Петров с изложба „Мостове на светлината” в НИМ

Стефанаки Йоанис

Културни ценности на Националния исторически музей влизат в диалог с творби на известния пловдивски художник Вълчан Петров в изложбата „Мостове на светлината”, която се открива на 20 септември, в 12,00 часа в залата за временни изложби, на третия етаж на НИМ. Експозицията е първа като замисъл и реализация в България и е осъществена по програма за частично финансиране на музейното дело и изобразителните изкуства към Министерството на културата.

„Мостове на светлината” е експериментална изложба. Целта й е да провокира представата за музейна експозиция чрез опита за създаване на единно художествено пространство, в което свободно си взаимодействат съвременното, тракийското и християнското изкуство.

Експозицията представя за първи път културни ценности от фонда на НИМ (тракийски и римски бронзови, сребърни и златни съдове и апликации, рисувани вази, икони, църковна утвар) в диалог със съвременни картини, дело на известния пловдивски художник Вълчан Петров. Чрез емблематични и добре познати на публиката предмети (от Рогозенското и Панагюрското съкровище, от некропола на Аполония Понтика и др.), подбрани и представени в различен контекст, паралелно с икони и църковна утвар, са визуализирани ключови моменти в обредността на Югоизточна Европа. В изложбата участват и непоказвани досега паметници - за първи път ще се експонират сребърни апликации с изображение на синкретична източна богиня, оловни пластини, посветени на Дунавските конници, мраморни оброчни плочи на Тракийския конник, бронзова патера, наколенник с фигура на бога на войната Арес, стенописен фрагмент от сцената „Успение Богородично“ от храм "Св. Вмч. Георги" – с. Трудовец, Ботевградско, каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони от с. Белополяне, Ивайловградско, икони и църковна утвар от фонда на Националния исторически музей.

Избраните, над 50 картини на художника Вълчан Петров са с ясно визуализиран символен език, формиран на основата на заимстване на устойчиви изобразителни модели, преминаващи през историческите епохи. В тях са кодирани теми за християнството и тракийската култура, помирението на религиите, произхода и бъдещето на човечеството. Подобно на старинни дървени икони, творбите имат вратички, зад които се откриват други изображения – от християнската или езическата традиция. Така художникът прехвърля мост между езическите представи и християнската култура, между древните траки и националния фолклор и традиции, между космическите символи и великолепната природа през сезоните.

Водещата линия в музейния разказ, изграден върху езика на символите, не поставя конкретни хронологически, исторически и религиозни рамки, за да остави свобода на въображението, да излезе отвъд фактите и да даде простор на посланията, които изкуството носи. Действието се развива в митологическото и циклическото време, в което божественият и земен кръговрат, сезоните, са символните изражения на усещането за цикличността на времето и пространството, на улавянето и визуализирането на идеите за раждане и смърт, за спасение и покаяние, за свързване на земното и небесното пространство.

Експозицията е разгърната в два основни тематични кръга – първият е свързан с пътя на Слънцето от изгрева до залеза и съответно земния и божествен кръговрат, обособен по сезони и месеци със съответната празнична обредност. Втората паралелна експозиционна линия проследява пространството на храма и свещените съдове.

В художествения проект на изложбата са приложени иновативни експозиционни решения, съобразени със съвременните тенденции в музеологията. Подредбата на витрини и на пана с икони и картини, цветовите решения, художественото осветление, помощните визуални и информационни материали се отразят на структурата и съдържанието на музейния разказ, на неговата естетическа, познавателна и занимателни страна и не на последно място – способстват за осигуряване на безопасно съхранение на експонатите.

По време на изложбата са предвидени образователни и игрови модели, чрез които да се обогатят не само познанията и уменията за възприемане на произведения на изкуството, но и да стимулират творческото мислене при прочита на античните мотиви, които интерпретирани в съвременното изкуство, могат да се съчетават свободно с различни други знаци на културна принадлежност и да изграждат още по-сложни послания от зримата или незрима връзка между минало и съвременност.

Изложбата „Мостове на светлината“ ще продължи до 31 декември 2016 г, като от 6 декември всеки, който пожелае да закупи картина на В. Петров, ще участва в закриването й.

Мъжкият вокален ансамбъл Vox Orphikus ще открие изложбата с църковнославянска музика. Събитието се прави с любезното съдействие на Red Devil Catering.

Проектът е осъществен от Вълчан Петров и екипа на НИМ – д-р Елка Пенкова, д-р Любава Георгиева, д-р Лора Ненковска, д-р Цвета Евлогиева-Кацарова и художника Елена Бояджиева.

Вълчан Петров има над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия Негови работи са собственост на колекциите на Националната галерия-София, Градската галерия-София и Градската галерия- Пловдив. Шестнадесет български галерии притежават също негови творби.

Творби на Вълчан Петров са собственост на музеи и частни колекции в: Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Швейцария.

България


Напиши коментар:


Публикувай