2 395 0

Как „Излел е Дельо хайдутин“ полетя в Космоса

Песента е избрана за Златния диск измежду 250 000 песни

Мария Атанасова

На първия Роженски събор на народното творчество (1961 г.) младата Валя Балканска за първи път изпълнява родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“. Научава я от радиозаписа на Надежда Хвойнева, припомнят от "Спомени от народната република". Занапред точно тази песен се превръща в „бойния кон“ (по израза на голямата оперна артистка Гена Димитрова) на Валя Балканска, с който тя препуска и на Първия събор на народното творчество, проведен от 12 до 15 август 1965 г. в местността Войводинец над Копривщица. Точно там я чува американската фолклористка Етел Райм, която е захласната по музиката ни и фолклора. В САЩ заедно с колегата си от Центъра за традиционна музика и култура в Ню Йорк Мартин Кейнинг, прослушват записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. Така те решават да да направят теренни записи в България. Преди обаче да нарами всякаква звукозаписна техника и да води техници със себе си, Мартин Кейнинг идва в България през 1966 и 1967 г. По това време той вече е основал неправителствена организация, която се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционната култура. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор.

През 1968 г., вече с добре премислен план, двамата пристигат в България и искат разрешение да пътуват из страната, за да записват фолклор. Валя Балканска е под номер едно в техния проект. Условията им пред властите са прости – да се работи със собствена американска звукозаписна техника и да направят свой подбор на песните.

Обаче в Комитета за култура дори не са чували името на родопската певица и им препоръчват вече утвърдени, главно титуловани (ще рече признати от държавата и режима) народни изпълнителки. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. Упорити в преследването на набелязаната цел, Етел Райм и Мартин Кейнинг все пак успяват да получат разрешение за посещение в Смолян.

Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. Те не избират професионални гайдари, а миньорите Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци. Разполагат микрофоните на двамата гайдари и Валя в двата края на 30-метровото помещение заради уникалната сила на гласа ѝ. И там, в училищна сграда с много лоша акустична среда, те правят един-единствен приличен дубъл на „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска в съпровод на непрофесионалните гайдари.

След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. Това са изпълнения от различни краища на света, а два от записите са от България.

Мартин и Етел всъщност нямат много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. През 1972 г. комитетът за избор на звуковата програма „За бъдни времена и същества“ (записана на златен компактдиск), която трябва да полети на борда на междугалактическия кораб „Вояджър І“, се обръща към Райм и Кейнинг с молба да отстъпят правата върху техния запис на Валя Балканска. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на тях, докато търси музика от всички части на планетата. Помолен е от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни, за да им даде представа за това какво има на планетата Земя. Той записва поздрава “Здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Записва различни звуци, като капенето на вода в чаша, детски плач, кучешки лай, шум на ручей и др.. Освен това той трябва да подбере и най-добрата музика от планетата.

Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс – класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози – Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на “Вояджър”. Те го убеждават, че писаната композиторска музика предлага много по-малки комуникационни възможности от фолклорните образци, които са анонимно колективно творчество. Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. След като чува песента на Валя Балканска казва: “Трябва да сложим и тази песен.” Песента „Излел е Дельо хайдутин“ е избрана за Златния диск между 250 000 песни. През 1972 година тя е единствената песен от Европа, включена в плочата. Полита с космическите станции „Вояджър“ 1 и 2 през 1977 г. Апаратите ще се реят в Космоса 10 000 години към звездата АС-793888 от съзвездието Малка мечка. През 2012 г. Американската космическа сонда „Вояджър І“ напуска Слънчевата система, с което изпълнената от Валя Балканска родопска песен „Излел е Дельо хайдутин“ тръгва към нови светове.

Видеокадри: Архив на БНТ

България


Напиши коментар:


Публикувай