Повече от половин век това е неоспорим факт в историята на киното в България. Русенски вестник е съобщил точно кога и къде през февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България с вход от 1 лв. Наскоро обаче по БНР Виктор Топалов – основател на сайта „Бохемска София” заяви, че първата кинопрожекция се е състояла още през 1896 г. в София. Той не е първият, който прави жалки опити да променя фактите. Преди пет години Петър Кърджилов – доктор по кинознание направил „разкрития” по този въпрос. Още през 2013 г. в интернет той пише:
„Попаднах на обявление, което сензационно променя представите ни за първите стъпки на „чудото на ХІХ век”. В софийския вестник „Народни права” от 8 декември 1896 г. прочел, че в хотел „Македония” било показано „едно ново изобретение на Едисон” при което фигурите от магическия фенер се движат. Но истинската „сензация” е прочетеното на 11 декември 1896 г. във в. „Мир”. Там пише, че същата вечер в заключение на програмата на кафенето на хотел „България” ще се състои представление „кинематограф или жива фотография”. На 13 декември вестникът съобщава, че „Представлението се завърши с пет хубави картини из живота, предадени много добре от кинематографа.”
От тези прочетени публикации П. Кърджилов прави извода, че в хотел „България” на 11 декември 1896 г. „бива осъществена прожекция с кинематограф (най-вероятно апарата, изобретен от братя Люмиер).” През 2016 г. в София излиза от печат книгата на Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915) ”. Първата глава на книгата изцяло е посветена на първата публична кинопрожекция в България. В нея той повтаря своята теза.
Д-р Петър Кърджилов е киновед, известен изследовател на историята на българското кино, работил е в Българската национална филмотека, журналист и писател. Автор е на разкази, повести, новели, научна фантастика, фентъзи. Не можем да се съмняваме в неговата компетентност, или както е модно да се казва сега, в неговата експертиза за историята на ФИЛМИТЕ, но в случая става дума за КИНОТЕХНИКА. А това са различни, макар и свързани неща. Когато въпросът се отнася за кинокамери, кинопроектори и за кинотехнологии трябва да се допитаме до съответните специалисти в тази област.
Светломир Чернев е инженер по киноапаратура и магистър по икономика. От 1980 г. работи в Окръжно управление „Кинефикация” – Русе по поддръжка на техниката. От 1983 г. е зам.-директор по техническите въпроси, а през 1987 г. спечелва конкурса между 15 кандидати за директор на „Кинефикация”. От 1992 г. до закриването на кината в Русе е управител на преобразуваното „Русе филм” ЕООД , а после на – „Гранд синема Роял” – ООД. Светломир Чернев е запознат с публикациите на Петър Кърджилов по този въпрос. Своето професионално отношение към становището на софийския изследовател той го е изразил в „Алманах за историята на Русе” – том ХVІІІ от 2018 г.
Тук ще се опитаме да обобщим неговия анализ на техниката, предизвикала възхищението на столичната публиката, която едва ли е знаела какво точно гледа. Да си отговорим на въпроса кое е това „ново изобретение на Едисон”, пита Чернев. Става дума за апарат, конструиран от американските изобретатели Дженкинсън и Армат, които го нарекли Фантоскоп. През декември 1895 г. извършват публична прожекция в Атланта преди братята Луи и Огюст Люмиер. Едисон купува правата и представя изобретението като свое под името Витаскоп. В този случай в София става дума за Витаскоп, обезпечаващ прожекция на изображение от кинолента с помощта на електрическа лампа. Следва логичния въпрос: защо световната кинообщност признава и отбелязва първата публична кинопрожекция на братя Люмиер на 25 декември 1895 г. а не на Дженкинсън и Армат с кинетограф (прожекционен вариант) преди братя Люмиер? Защото, това, което се прожектира на екрана, за да се нарече кинопрожекция (кинематограф), трябва да отговаря на определени критерии. Именно на тези критерии залагат братя Люмиер, още в зората на киното, валидни и до днес.
Движението на кадрите при кинетографа на Едисон е непрекъснато, осъществяващо се с барабан. Изображението на екрана е размазано и трепти. Кинокамерите на Едисон „Акционерно общество кинетоскоп” са с некачествени снимки. И това е заради неудачната конструкция на обтуратора и най-вече заради липсата на прекъснато-постъпателно движение на кадрите.
Френските конструктори братя Люмиер създават синематограф – снимащ, копиращ и прожектиращ апарат и то в портативен вариант. Те първи използват грайферен (скачков) механизъм. Това позволява точно преместване на кадрите чрез прекъснато постъпателно движение. Обтураторът закрива екрана в момента, когато се сменя кадъра. Така се избягва „трептенето” на екрана.
И до ден днешен грайферният механизъм се използва в кинокамерите с филмова лента, а не барабан и малтийски кръст.
Прожектираните филми в София през 1896 г. са на Едисон. А в Русе са прожектирани безспорно филмите на братя Люмиер, несъмнено с техен проектор – синематограф, както пише вестник „Законност”.
Тук не става въпрос за първенство и за 2-3 месеца разлика в прожекциите, още по-малко за търсене на сензация, заключава Светломир Чернев.
Автор: Хачик Лебикян
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Оправете си заглавието
09:47 04.02.2021
2 Мъдрият
Така че, скъпи шопи, не се опитвайте да се изкарате по-духовни от Русенци!
Защото след освобождението от турско робство, Русе е бил 4 пъти по-голям от София и е бил духовния център на България!
И,ако не е бил граничен град - той щеше да бъде столица, а не София!
Коментиран от #5, #10
09:48 04.02.2021
3 Даскал
"Синематограф" е дума достойна за психиатрията и като звучене, и поради факта, че НЯМА такава дума нито в БЪЛГАРСКИЯТ (чийто букви използвате), нито в никой друг език!
Седнете, дори със сакатите възможности на гугл потърсете моля що е това КИНЕматограф, може да ви бъде дори интересно в този момент пълен със зомби новини и адски простотии.
Лек ден!
Коментиран от #6
09:50 04.02.2021
4 БОЗА
09:56 04.02.2021
5 Жалко сега в
До коментар #2 от "Мъдрият":
СОФИЯ нямаше да има „ Bилидж пийпъл”!09:57 04.02.2021
6 И да, и не
До коментар #3 от "Даскал":
Напиши "кинематограф" в Уикипедия и виж как е на други езици. Има няколко, в които се произнася със "с". Но иначе си прав, в България "синематограф" звучи странно.Коментиран от #7
10:17 04.02.2021
7 Даскал
До коментар #6 от "И да, и не":
Знам (все пак съм даскал), че има кучешки езици, които в случая Съскат, но те не ползват истинската АЗБУКА! Дефакто - "Синематограф" по този начин и на КИРИЛИЦА е "дума" за олиго-тъпо-граф, точно и ясно! :)Ако тая ще пише на други езици, да напише и дали е платена от чужди държави, и по-важното е - защо най-голямото престъпление - ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА - днес се счита за престижна служба?!?!?!
Коментиран от #8, #9
10:33 04.02.2021
8 Коя е истинската
До коментар #7 от "Даскал":
азбука? На теб гърците ли ти плащат, че използваш дума от гръцки произход ("даскал") за "потребителско име"?Коментиран от #11
11:03 04.02.2021
9 Не знам,
До коментар #7 от "Даскал":
що за "даскал" си, но би било добре да обърнеш внимание на българската граматика. "Де факто" (апропо, изразът е с латински произход) правиш грешки в пунктуацията, употребяваш пълен член, когато се използва кратък ("...в българскиЯ език", а не в българскиЯТ език""). Между другото, не се казва "станалИ сте журналистка", а "станалА сте журналистка". 😉Коментиран от #12
11:20 04.02.2021
10 Русенец
До коментар #2 от "Мъдрият":
Русе не е станал столица, защото западните сили не са искали умни хора да управляват България. Избрали са най-про3тото племе на територията за столичани - шопското. От тогава досега теглим.22:51 04.02.2021
11 Русенец
До коментар #8 от "Коя е истинската":
Нарича се чуждица. А въпросната синематограф не е такава. Тя е просто плод на превземки и залитане по модерният американитет.Коментиран от #13
22:55 04.02.2021
12 Русенец
До коментар #9 от "Не знам,":
Има ли дума журналистКА? Тя не е ли като депутатКА, директорКА, министърКА?.....22:57 04.02.2021
13 Ами това му го кажи на "даскала"
До коментар #11 от "Русенец":
Пледира в защита на българския език, но не използва думата от славянски произход - учител, а чуждицата - даскал. Относно "журналистКА" - питай го него. Цитирах неговите думи. Дори и да се изпусне думата "журналист/ка" в изречението, фактът, че се обръща към жена, в ед.ч., предполага да използва "станалА", а не "станалИ".Коментиран от #14
23:17 04.02.2021
14 Русенец
До коментар #13 от "Ами това му го кажи на "даскала"":
То, и аз често шляпам на разговорен. Не ми се връзвай, лая си месеца, докато ми се доспи.Коментиран от #15
23:28 04.02.2021
15 Относно
До коментар #14 от "Русенец":
думата "синематограф" - не говоря френски, но мисля, че така се произнася във френския. Затова си мисля, че не става въпрос задължително за "модерен американците" - все пак братята Люмиер са били французи. Първата публична прожекция е била във Франция. Не е изключено "синематограф" да е "оригиналното" френско произношение.Коментиран от #16
23:40 04.02.2021
16 Корекция
До коментар #15 от "Относно":
* "модерен американитет"23:41 04.02.2021