Изложба "Спасените букви - прослава на кирилицата" се открива в НИМ

На 17 май (петък) в 11 ч. в Слънчевата зала на Националния исторически музей  /НИМ/ ще бъде открита изложбата „Спасените букви – прослава на кирилицата“.

Тя е посветена на 40-годишнината от създаването на НИМ, урежда се в навечерието на Международния ден на музеите – 18 май, и в обявената от ЮНЕСКО година от създаване на старобългарската азбука и Моравската мисия (863 г.).

Както е известно, Моравската мисия завършва с неуспех и прогонените от Моравия Кирило-Методиеви ученици намират радушен прием в България. В Първото българско царство, с щедрата подкрепа на цар Борис, те продължават книжовната си дейност, за да превърнат България в огнище на духовна просвета. Тук се полага началото на славянската християнска книжнина, а българският език става трети литургичен език в Европа, след гръцкия и латинския.

В контекста на тези исторически събития експозицията изтъква ролята на България за спасяването на Кирило-Методиевото дело и има за основна цел да покаже живота на кирилските букви във всички аспекти на културата, изкуството и бита на българина.

Основен акцент в изложбата са ръкописите - издирени, събрани и съхранявани от сътрудниците на НИМ, които обхващат широк хронологичен диапазон – от ХІІІ до ХІХ в. Сред тях са ценни образци на ръкописното книжовно наследство, по-голямата част от които се показват за първи път. Представят се и най-ранните и ценните образци на старопечатните славянски книги с богослужебно и светско съдържание като продължение на живота на азбуката.

Експонирани са икони с изображения на светите братя Кирил и Методий, както и икони, църковна утвар, обкови с надписи, които илюстрират кирилицата като сакрален образ.

Забележителни археологически паметници – графити, врязани върху камък, дърво, керамика, метал, са непосредствено свидетелство за желанието на средновековния българин да остави спомен за себе си.

Традиционни облекла, покривки, колани, сахани, тепсии, лъжици и други предмети на бита с надписи показват неизменния стремеж на българина да отбележи със слово събитията в своя живот.

Изложбата представя многоликата кирилица. Тя живее и пребъдва във вековете не само на страниците на средновековните ръкописи и печатните книги. Тя е избрала несъкрушимата здравина на камъка, за да заяви  краткото, но непоколебимо: Аз писах.

Тя говори от семплите битови надписи по съдове и престилки, лъжици и килими, съпътстващи човека във всекидневните му радости и скърби. Защото всичко важно в живота се съхранява и се предава от поколение на поколение благодарение на писаното слово и на спасените букви.