„Стопанските абсурди на българския комунизъм...“ от проф. Вили Лилков с бляскава премиера

С мащабна премиера стартира своя път в книжарниците най-новата книга на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ с предговор от бившия министър-председател на България Иван Костов – прецизна и подробна дисекция на стопанската политика на комунистическия режим в документите на ДС и други органи на властта.

Малко след 18:00 ч. на 7 април 2022 г. зала „Роял“ на столичния хотел София Хотел Балкан се оказа малка за желаещите да уважат приносния труд на автора на „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, „Погубената България“ и „Доблест и наказание“.

Почетни гости на събитието бяха председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ – Торстен Гайслер, проф. Даниел Вачков и журналистът и философ Тони Николов, които представиха книгата, министърът на външните работи Соломон Паси (2001-2005 г.), общественици, пострадали от комунистическия режим, читатели от различни поколения.

Главният редактор на издателство „Сиела“ и писател Захари Карабашлиев откри събитието с думите:

„По време на комунизма мнозина трябваше да се нагаждат да живеят в една, нека я нарека „двуистинност“ — тази за „пред хората“, партийната организация, и онази другата — за пред себе си и Бога. И тук идва отговорът на въпроса — защо тази книга сега, когато вече не живеем в абсурдите на комунизма, а в по-естествената „пазарна икономика“? Защото всички ние сме продукт на онова абсурдно време. Огромна част от нашето население до ден днешен продължава да живее в модус на онази „двуистинност“, която трябваше да приемем по време на режима. Немалка част от това общество отказва да вярва на факти и данни, не вярва на статистика, наука, медицина, на ваксини, на снимки, на информация, потвърдена от различни източници…“

Председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер благодари на проф. Вили Лилков за задълбочеността и мащаба на неговия труд, който хвърля светлина върху едно от мрачните кътчета на световната история.

„Тази книга е от особена стойност за младото поколение в България, което не е живяло в периода преди 1989 г. Някои от тях чуват истории от своите родители и баби и дядовци, които разкрасяват и изопачават социалистическата епоха. Повечето от тези родители, баби и дядовци са сред онези, които поради привилегиите си можеха да живеят задоволително дори по времето на социализма; тази възможност не беше предоставена на по-голямата част от населението. Книгата на Вили Лилков премахва тези изкривени и евфемистични изображения и показва реалността, която преобладаваше в България през епохата на социализма.“

Проф. Даниел Вачков призна, че читателят ще е изненадан от стряскащо големия брой на трудовите злополуки, авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството. „Това са между 500-600 души през годината – двама души на ден, които няма да се приберат у дома.“, каза той.

Тони Николов припомни, че „Системата на комунистическия строй наистина е изградена на метода другар-враг. Другарите са все по-малко, враговете са навсякъде. Параноята е всеобща, а абсурдът – навсякъде. И това се вижда документ след документ… Защото тук много важен е произходът, политическите убеждения, а не компетентността.“ Философът и журналист даде няколко примера, които е открил в книгата на проф. Лилков, които напълно свидетелстват за пагубната сила на пропагандата и фалшификацията на стопанските резултати.

„Има истории, които, когато прочетох, сякаш разгръщах отново „Задочни репортажи за задочна България“ на Георги Марков“, каза той.

Самият проф. Вили Лилков призна „Пред вас е една безумна книга. Но в нея всичко е вярно… Всъщност книгата е написана от ДС, аз само изтупах праха от страниците, които интимно секретните сътрудници, оперативните работници, резидентите пишат ден след ден за това какво се случва в заводи, цехове, комбинати, металургични гиганти и тази информация е била обсъждана, превърната в анализи и е стигала до всички нива на държавното ръководство, чак до Политбюро на ЦК на БКП. Тоест информацията отразява вярното състояние на предприятията. Затова нито един не може да каже, че не са знаели какво се случва в икономиката – огромен брак и прахосничество, машини, които се съсипват, неспазване на технологична дисциплина, фалшификации по всички нива, когато се предава някаква информация… Тази книга завършва с думи на самия Тодор Живков и по-голямо доказателство за абсурдите на този режим едва ли има.“

В „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ за първи път са публикувани систематизирана информа­ция от литерните дела за икономиката по времето на социализма, в които се говори за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, за амортизираните производствени фондо­ве и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации, фалиралите предприятия и фалшификациите на стопанските резултати.

Проф. Вили Лилков обобщава и информацията от отчетите на БНБ, които дълги години са недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на членовете на комунистическата номенклатура след 1989 г. Те безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП оставя след себе си.

*„Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката““ се издава с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).

Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“. През 2021 публикува изследването си „Доблест и наказание“ за съдбата на българските евреи и българите, надигнали глас в тяхна защита.