Два поредни дни езикът на Иисус Христос звуча в България

Уникално по рода си събитие с полифонични изпълнения бе организирано от посолството на Грузия по повод националния празник на страната. Н.Пр. Тамара Лилуашвили, посланик на Грузия у нас, организира изключително и неповторимо по рода си събитие в Бачковския манастир на 28 май. Поводът бе Денят на независимостта на държавата и неин национален празник.

Освен това в същия ден бе отбелязана и 30-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между Грузия и България.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ беше избран неслучайно от посланичката, която от години прави там събития и милее за тази света обител. Бачковският манастир е основан през 1083 година от грузинският пълководец, велик доместик на западните войски на византийския император Алексий Първи Комнин, и неговият брат Абазий. Гостите бяха, както винаги, радушно посрещнати от Величкия епископ Сионий, който заедно със Сагареджойскят и Гурджаански епископ Андрей от грузинската православна църка служиха в Бачковския манастир на двата езика – нещо, което не се бе случвало от създаването на тази обител, от времето на цар Иван Александър, когато манастирът попада под негово покровителство, в него не се е чувала грузинска реч.

До онзи ден, когато за първи път от векове под купола на църквата там звучаха грузински песнопения по покана за посланик Тамара Лилуашвили. Двамата архиереи бяха вокално подкрепени от отец Серафим и неговия хор, пристигнали специално за тържествата. Гостите разгледаха обителта с екскурзовод от когото научиха интересни подробности за нейната история. След приключване на църковната служба присъстващите се поклониха на чудотворната икона на Света Богородица, и се запътиха към акустичната зала за дългоочаквания концерт в Бачковския манастир, за който на другия ден софиянците се гласяха в трепет.

Н.Пр.Тамара Лилуашвили беше поканила за съслужение известния грузинският свещеник от асирийски произход архимандрит Серафим Бит-Хариби. Той и хорът му изпълняват грузински полифонични песнопения и молитви на автентичен арамейски език с истинско космическо звучене. Слушайки ги присъстващите обикновено затаяват дъх, цари винаги неописуема гладка тишина в която дори дишането не се чува, а само космическото завладяващо благодатно звучене на изпятите от отец Серафим молитви.

Кой е отец Серафим Бит-Хариби?

Отец Серафим е грузинец християнин от асирийски произход. Животът му е цяла книга от приключения и нелек житейски опит. Наскоро гледах филм за него и не подозирах, че ще го срещна само след няколко дни. Отец Серафим е четирикратен шампион на Грузия по борба източен стил, майстор по карате и таекуон-до, но сега вече за всичко говори в минало време, сиреч бивш майстор по бойни изкуства...Бивши майстори няма в живота, сега той е майстор на словото, на молитвите, на въздействието....Майстор е на делото на което се е отдал. Станал е монах за да изпълни обета, даден пред умиращата му бременна съпруга, че ако тя и детето бъдат спасени и Всевишният се смили над тях, той ще посвети живота си на Господ. Станало чудо - тя и детето оцелели.

Така той посвещава живота си на Христос като облича монашеското расо и отива да служи в малкото грузинско селце Кенда, където живеят 2000 асирийци, които говорят арамейски, езикът, на който е проповядвал Христос.

Песнопенията на отец Серафим, които са на арамейски, ни дадоха възможност да чуем език на 2500 години и да преживеем усещането как би звучала Библията в автентичния ѝ вид предаден ни от самия Спасител - Исус Христос.

Архимандрит Серафим е известен по цял свят, но в България беше за първи път. Разрах за него наскоро от един филм, както вече споменах, но изобщо не очаквах да видя това, което видях! Молитвите му произнесени на арамейски език звучаха космически, въздействащо. Имах усещането, че хората не дишаха, някои плачеха, виждах сълзи в очите им, а песнопението му с молитви пронизваше всичко наоколо чак до небесата.....Изобщо не очаквах, че наистина молитвите му ще направят такова впечатление върху всички, които го слушаха и ще имат такова въздействие....Беше наистина божествено звучене изпълнено с чиста благодат....За мнозинството в храма това, което той казваше в молитвите си бе неразбираемо, но вибрациите на гласа му и чувството с което изпълняваше псалмите и молитвите беше с неописуемо въздействие. Разбирах частични думи, които до ден днешен са останали в арабски език, като „я Баба – Отче, Татко наш“. Слушала съм молитви и цели литургии на арамейски език, защото съм била няколко пъти в Маалула, единственото селище с асирийско население в Сирия, където до ден днешен се говори арамейски и службите в манастира там са също на арамейски. Последни път когато бях там, много преди войната си купих касетки със запис на молитвите на арамейски, но това беше толкова отдавна в епохата на касетофоните, за тези, които ще ме разберат. Така че за мен не беше нещо ново да чуя молитвите на арамейски, но в такова божествено уникално въздействащо изпълнение ги чух за пръв път. Стоях пред отец Серафим и го слушах със затворени очи...Снимах, и ръката ми не трепна, бях хипнотизирана от гласа му и звученето...На арамейски език прозвучаха „Отче наш“, Алилуя, Псалм 50 и 53 и други. Отец Серафим не смята, че лично той прави някакво чудо. Убеден е, че езикът на Спасителя има тази сила. Една от най-въздействащите молитви, която прозвуча в храма на арамейски бе молитвата на Иисус Христос в Гетсиманската градина:

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мат. 26:39)

Направи ми впечатление, че отец Серафим е много земен човек, прегръщаше и се снимаше с всеки, който пожелаеше. Отидох при него и си поговорихме. Той ми сподели , че арамейски език не е запазен само в Маалула, и че това вече е било мит, с който се злоупотребява. Арамейски език е жив и е съхранен, на него се говори освен в Сирия, и в Ирак , в Иран, и селото Кенда, където живеят 2000 асирийци, които говорят свободно арамейски, езикът, на който е говорил и проповядвал Иисус Христос. Когато го попитах труден ли бе пътя, който е извървял за да стигне дотук, той ми рече, че никога не е късно да промениш всичко, да се покаеш и тръгнеш да търсиш Бога. Целият живот на отец Серафим е едно голямо лудо приключение. Бил е много палав като малък и непрекъснато създавал грижи на майка си. „Цялата ми младост беше пълна с такива приключения. Толкова измъчих родителите си с всичко това, че понякога нощем плача, когато си спомня как се терзаеше мама – тя през цялото време беше с мен по болниците. Но все пак съм щастлив с това, че никога не съм влизал в пререкания с родителите си“ Като малък паднал в бетонобъркачка, която почти го премазала и замалко да го осакати. Докторите едва му спасили двете ръце. Не е могъл да стъпва на краката си дълго време, бутали го на количка две години, после ходил с патерици. Години след този инцидент пък го блъснала кола, после замалко да се отрови с перхидрол, така нататък.... В момента отец Серафим с асирийско име Бит Хариби живее в построен от него манастир в село Дзвели Канда, чиито жители говорят на арамейски – език на повече от 2500 години. Асирийската общност там наброява над две хиляди души.

Неговият полифоничен хор с ангелски гласове много пътува по света, участва в конкурси и не изпълнява единствено старинна църковна музика. В репертоара си имат много съвременни песните, писани от отец Серафим, но текстът им е на арамейски.

Така премина срещата с невероятния асирийски свещеник от Грузия Серафим Бит Хариби който плени трайно присъстващите в Бачковския манастир и дошлите от всички краища на страната в София в храма „Александър Невски“ за да се докоснат до божествената благодат на арамейския език в изпълнение на отеца.

Дълго ще помня тази среща, такива мигове не се забравят, те имат траен ефект върху съзнанието и жадната за духовност от свише душа...

Автор: Оля Ал-Ахмед