Last news in Fakti

28 Март, 2024 03:05 1 783 5

28 март 1887 г. Роден е Димчо Дебелянов

  • димчо дебелянов-
  • поет-
  • лирика-
  • българия-
  • култура

Загива трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата световна война в днешна Гърция

28 март 1887 г. Роден е Димчо Дебелянов - 1
Снимка: Архив

На 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница се ражда Димчо Дебелянов. Той загива трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата световна война в днешна Гърция. 15 години по- късно останките му са върнати отново в Копривщица.

Димчо Дебелянов е бил последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.

През 1896 г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в „Жълтото училище“. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „Александър I“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. „Оборище“ 46. 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.

Той е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. От 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“.

В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.

В края на януари 1916 година заминава като доброволец на Македонския фронт. На 2 октомври 1916 г. Димчо Дебелянов е убит край Демир Хисар в хода на Първата световна война.

Сред най - известните му произведения са: „Помниш ли, помниш ли…“, „Аз искам да те помня все така…“ и др.

Малинен дъх разпръскват твойте устни

Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!

Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...

******


Поставете оценка:
Оценка 4.1 от 9 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Истински поет

    10 1 Отговор
    От цялата Българска литература която ни се набиваше в гимназията (и повечето от която не можех да понасям), Димчо Дебелянов ми беше един от любимите. Истинската поезия е вечна.
  • 2 Моарейн

    10 0 Отговор
    Ето ви още едно любимо стихотворение от любимия ми поет. Да се надяваме, че цензурата няма да го изтрие.

    Сиротна песен.

    Ако загина на война,
    жал никого не ще попари —
    изгубих майка, а жена
    не найдох, нямам и другари.

    Ала сърце ми не скърби —
    приневолен живя сирака
    и за утеха, може би,
    смъртта в победа ще дочака.

    Познавам своя път нерад,
    богатствата ми са у мене,
    че аз съм с горести богат
    и с радости несподелени.

    Ще си отида от света —
    тъй както съм дошъл бездомен,
    спокоен като песента,
    навяваща ненужен спомен.
  • 3 Механик

    7 0 Отговор
    Венци, ти сигурен ли си в това, че е било нощта преди Цветница бе?
    Свадесет и осми март 1887-ме се е падал в понеделник. А Цветница НИКОГА, запомни, НИКОГА не се пада в понеделник.
  • 4 Сила

    7 1 Отговор
    Чел съм, че в Япония писатели, поети, художници, артисти се обявяват за национално богатство и се защитават като такова при войни и бедствия..... А в България такива хора са пращани на фронта или смазвани от обществото като Яворов например..... Манталитет някакъв просташки явно
  • 5 Сандо

    8 0 Отговор
    А в министерството на образованието /или като беше трансформирано от сороските фондации - на затъпяването!/ знаят ли за тази годишнина и изобщо спомнят ли си,че е имало такъв български поет-класик?