Мария Гулегина пред ФАКТИ: Вагнер не е музика, а философия

На 18 юни от 16 часа, събота, Софийската опера ще представи на ценителите на Вагнер неговата последна опера, сценичната мистерия „Парсифал“. Тя е неподвластна на анализи, но позволява да изживеем нейната трансцеденталност. В ролята на Кундри гостува Мария Гулегина. След успешната ѝ кариера в италианския репертоар, Гулегина с въодушевление добавя немски опери в своя обширен списък от роли. Мария Гулегина е смятана за едно от водещите драматични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала главни роли в 16 нови постановки в театър Ла Скала, между които „Манон Леско“, „Тоска“, „Бал с маски“, „Макбет“ и др. Тя е играла над 200 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк главните роли в „Аида“, „Турандот“, „Тоска“, „Норма“, „Макбет“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Дама пика“, „Селска чест“ и др.

Коя е Мария Гулегина

„Световноизвестното драматично сопрано Мария Гулегина е влюбена в ролята на Кундри от операта „Парсифал“ на Рихард Вагнер. След като изпълнява тази роля на 16 октомври 2018 г. в Мариинския театър, музикалните критици откриват в нея Вагнерова певица – и то такава, каквато не е срещана досега”. Сравняват мощността на гласа ѝ с "Ферари"!

Търсена от всички световни сцени и наричана "Руското сопрано с Верди във вените", Гулегина е носител на многобройни награди и отличия, между които "Премио Пучини" 2009, наградата "Джовани Дзанатело", златен медал "Мария Дзамбони", златен медал от фестивала в Осака, наградата "Белини" 2001, наградата Arte e Operosit nel Mondo от Милано. За обществената си ангажираност тя е наградена с ордена на "Света Олга", най-високото отличие на Руската православна църква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е глобален посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

- Г-жо Гулегина, вие сте драматично сопрано. Какво точно означава това?

- Драматическото сопрано е глас с неограничени възможности. Той може да покаже и страст, и ревност, и завист, и отчаяние, и злоба, и любов, и нежност. Драматическото сопрано това е глас "Ферери". Какво имам предвид? "Ферарито" и в гаража да си стои то пак си е "Ферари". Всъщност това сравнение ми го лепна професор Бути. Той непрекъснато ми повтаряше :" Гулегина, ти си "Ферари" - с мощен мотор!"

Така че, извън сравненията, казано по-простичко - драматическото сопрано е мощен глас с необятни възможности. Драматическото сопрано може да изпълни абсолютно всичко, стига да има правилна постановка, а не само гласовите възможности дадени от Всевишния. Бих казала, че съм късметлийка, на която и се отвориха широко вратите на драматическото сопрано.

Започнах да обработвам гласа си в много млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях завършила още средното си образование, но още тогава отделях изключително много време на пеенето и на правилната постановка на гласа. Посещавах редовно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано възниква от липсата на педагози, които биха могли от самото начало да работят с гласовите възможности и правилно да научат изпълнителя да ги използва.

Бих дала още едно сравнение, за да стане ясно на всички. Ако на улицата случайно намерите диамант, който попадне в лоши ръце, той ще се потроши, каратите ще загубят стойността си и диаманта може да се превърне в обикновен стрит пясък, който не става и за боклука. Но ако парченцето диамант попадне в добри, професионални ръце, те така ще го гравират и обработят, че диаманта ще блести в пълната си мощ и красота и високият карат ще проличи сам по себе си.

- Имате над 200 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
- Да, така е, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в главните роли в "Аида", "Турандот", "Тоска", "Норма", "Макбет", "Набуко", "Андре Шение", "Дама пика", "Селска чест" и много други. Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа откровено с една единствена дума: уникално е! Обожавам да пея там. Това е едно неизмеримо ниво, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години "Тоска".

- Обявена сте за "Кралица на операта", в коя роля се чувствате истинска кралица?
- Ролята, в която се чувствам истинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я замени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива в сравнение с целия блясък на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, у дома при детето си. Ролята на майка, на жената в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята - майка! Имам две деца, дъщеря и син. Разликата помежду им е двадесет години. Повтарям и отново ще повторя. Да съм майка - е най-главната ми роля, най-главната и съществена моя продукция, най-звездният ми миг.

- Наричана сте още "Руското сопрано с Верди във вените. Защо?

- Верди ме зарежда с емоционалност, с чувство, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите произведения. Има едно поверие, в Тибетското евангелие, което гласи, " че е невъзможно човек да стане певец само за един живот".

В Тибет твърдят, че певците са били и в предишните си животи също певци. Имах детски сънища, а може би и видения, че плувам по каналите на красивата Венеция.

От ранна възраст се отъждествявам с Консуела - слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз наистина бях много, ама много слаба, дори малко и страшничка от слабост. Вероятно любовта ми към музиката, към определените произведения на Вреди, в случая, това цялостно притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.

- Да, но вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
- За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона - първо трябва да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го постигне трябва да има много добър опит в италианската школа, но най-важното е човек да е узрял духовно. сложното и специфичното при този композитор са големите и различни интервали.

Години наред отказвах да пея Вагнер, но когато получих първото предложение на акад. Пламен Карталов да участвам в "Парсифал" реших отначало да се запознае не само със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия начин на изразяване. Прочетох либретото, прослушах многократно музиката. Изгледах я много внимателно и накрая се реших да направя тази крачка. Започнах да изучавам немски език в Мюнхен. Летях непрекъснато до там, за да прекарвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на конкретното и прецизно произношение на всяка една дума, а немски език е много сложен от фонетична гледна точка.

- Българската публика ще ви види за втори път в ролята на Кундри в операта на Вагнер "Парсифал". С какво ви завладя тази роля?
- Влюбих се от първия път в тази роля! Това е гениална роля! Това, което ме грабна в постановката на Карталов е движението в сцените. Непрекъснато се движа, преобръщам, въргалям и при това и пея едновременно. Това е уникално измислено. Грабна ме веднага и много ми харесва! Страшно ме вдъхновяват тия движения, измислени от режисьора! До момента не съм изпълнявала нито една опера , ако тя не ми харесва. А тази не просто ми хареса, а буквално ме грабна!

- Какво всъщност изразява Вагнер в „Парсифал“?

- В „Парсифал“ Вагнер сякаш композира саундрака на небесата.Не случайно тази опера на Вагнер притежава една силна театрална мощ, едно завладяващо сценично въздействие. За „Парсифал“ световноизвестни философи и мислители пишат: Фридрих Ницше: „Възвишеност на чувството, в най-големите дълбини на музиката“. Стивън Гий: „Химн на чистотата и опасността…“ Самир Рахим: „Омагьосваща и всеопрощаваща музика…Вагнер сякаш композира саундрака на небесата“. Според Шопенхауер в „Парсифал“ има страх пред плътския грях. Това е бичът на любовта, терзаещ човека от края на 19 век, почти до изнемога. Така една от героините, Кундри, измъчена от своите инстинктивни пориви, е отблъсната от Парсифал. Отношенията между половете достига до високо напрежение и изразява душевните преживявания на човека.

Тази сакрална Вагнерова драма е извън времето и мястото на конкретиката. Тя е едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.

Режисьорският прочит на Маестро Пламен Карталов дава възможност на солистите в Софийската опера да разкрият големите си артистични и вокални възможности.

- За пореден път работите с колегите ви от Софийската опера и балет. Как се чувствате на българската сцена?
- За мен оперният театър е храм. Затова идвам винаги с радост в София, за да отдам своята почит към паметта на моите големи колеги и приятели - Гена Димитрова и Николай Гяуров. В тази митологична драма на музикалния гений главните роли се изпълняват от великолепни български изпълнители: Мартин Илиев - Парсифал, Атанас Младенов - Амфортас, Петър Бучков - Титурел, Ангел Христов - Гурнеманц, Веселин Михайлов - Клингзор и др. В постановъчния екип са: Щефан Шолтес - гост - диригент, Той дирижира често във Виенската държавна опера и в големите оперни театри в цяла Европа, например в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой театър Москва, Народния театър във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Шолтес също така се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия национален театър в Токио и на фестивалите в Глиндборн, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, Свен Йонке - сценограф, Рихард Тримборн - музикална и стилистична подготовка, Станка Вауда - художник, Андрей Хайдиняк - дизайнер на осветлението и др.

- Г-жо Гулегина, вие сте носител на ордена на "Света Олга", който се счита за най-високото отличие на руската православна църква. За какво ви връчиха това престижно отличие?
- Не е хубаво човек сам да говори за делата си, Господ ги вижда отгоре. Винаги съм се занимавала с благотворителност, и ще продължавам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, но не обичам да говоря за това. Възстанових изцяло със свои лични средства иконостаса в храма в Москва "Св. Влкм. Флора и Лавра".

- Набелязвате ли си творчески планове?
-Не ! Не обичам да правя дългосрочни планове, защото всички ходим по тази земя и сме подвластни на Бога. "Човек предполага, Господ разполага". През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отказа. Тогава всичките ми планове можеха да рухнат за един миг. Но в Мюнхен ме спасиха, и ето ме сега пред вас.Два месеца след това аз вече бях на сцената в "Колонната зала" в Москва и пях. Три месеца след това, което се случи, аз вече стоях на сцената на Метрополитан опера. Никой не знаеше и никой не разбра , че съм преживяла огромна, изключително сложна, буквално страшна операция на сърцето и на клапаните! Всички ми правиха комплименти, как прекрасно изглеждам. Знаете ли какво им казвах: имах прекрасна ваканция!

Така че, всеки може да си прави какви ли не планове, но Господ е този, който решава дали те да се осъществят.

Интервю на Оля Ал-Ахмед