Милена ВЪРБАНОВА
По повод двете последни мои статии, публикувани от сайта ФАКТИ, в които, освен другите понятия, разглеждам и името на Хиндукуш, ми писа известният нумизмат и блогер г-н Иван Симеонов. В своята забележка към тълкуването, дадено от мен на това название, той предполага, че "куш" означава "кон" - на древен български език, съдейки по словото "кушия" - традиционното надбягване с коне, с което се отбелязва Тодоровден. Според г-н Симеонов, Кушанската империя носи епитета - "куш" - тъй като е доминирана от нашия конен български народ. Доводите на моя коректен опонент ми прозвучаха логично и аз с удвоено внимание още веднъж се взрях в тълкуванията не само на Хиндукуш, но и на всички понятия, разгледани в моите последни статии. Неслучайно се твърди, че в спора се ражда истината - повтарям - в коректния спор, а не в хамалските ругатни, с които "изкушеният в историческото познание" български трол се чувства задължен да посреща всеки новаторски текст на съвременните изследователи на нашата история. Търсейки доводи за и против тълкуването на "куш" в смисъл на "кон", си изясних доста други понятия, които иначе щяха да си останат още дълго време скрити и недооценени от мен.
Да, кушията в българската традиция е надбягване с коне, но има и кушия с камили - там, където камилите са били доскоро основно транспортно животно. Думата "кушия" е сходна с "кочия" - кола, каруца, карета - откъдето идва производното слово "кочияш" - лицето, което кара колата. В руския език такъв човек се нарича "кучер". Да, той кара конете, впрегнати в колата, но назването му не произлиза от "кон", а от "кочия". Иначе щеше да се зове "коняр". На руски подвижният, номадски начин на живот, се нарича "кочевой", номадските народи са "кочевые народы". "Кочия" е транспортно средство - за придвижване, за движение. А "кушия" е състезание, надбягване, движение, бързина - и в това, според мен, се състои основният смисъл на понятието.
Българският език е близък с трите други основни древни евразийски езици - санскритски, арамейски и персийски. Но на тези езици "кон" е aswa ( санскрит ), aspa ( арамейски ) и asp ( перс.). Това не оставя и сянка от съмнение относно смисъла на името Аспарух, Аспург, но изобщо не се отнася към понятието "куш". Затова пък на персийски "куче" е "sag" - слово, което широко разтваря доста залостени до днес двери.
В Кушанското царство, както е известно, в различно време влизат областите Бактриана и Согдиана - Согдия. Мнозина изследователи свързват името Бактрия с българите. Смисълът му може да се изведе чрез bag - бог. Названието Согдиана обаче е по-сложно за тълкуване. В енциклопедичните речници най-древните му варианти фигурират като Согд (авест. Suγda; согд. Soɣd, swγδykstn [Səγʷδī́kstən] ; др.-гр. Σογδιανή; перс. سغد ; тадж. Суғд ; узб. Sogʻd/Суғд, а значението му е обяснено като "великолепен" и пр. Но дали наистина е така? Думата "Суг" е почти идентична с персийската "саг" - куче, а също с руската "сука". Този необичаен поглед към името Согдиана веднага ни отвежда към етнонима "саки". Древните автори свързват саките с народите, произхождащи от Скил и Скит, а и аз самата съм ги свързвала многократно със сикулите, секеи, секели, в които виждам част от българския етнос и чието название съм разтълкувала като "носители на сангария - сагар" - свещената бойна секира, "сечащите" ( у Страбон сагарът е основно въоръжение на масагетите, Гл. 8, Кн.11 ). Както и в етнонима българи, също и в етнонима "саки" има две нива, които наричам "два печата". Едното определя високия произход на народа, а другото - неговата мисия на страж, на пазач - вълк и куче. А доколкото кучето е одомашен вълк, можем да приемем, че те са носители на един и същ символ.
И ето че, не щеш ли, тъкмо император с име Канишка от династията Кушан, управлявал през 2 сл. Хр., е най-великият владетел на Кушанското царство. Дядо му се нарича Вима Такто ( сравнете с имената на българския кан Токту и на Дугдам - кимерийски цар ). Преводът на името Канишка - дали това е титлата "кан" или името произлиза от "куче" - ще бъде цел на бъдещи изследвания. Нека обаче не мислим, че "куче" е срамно и унизително определение за народа, който го носи в името си. Ако си спомним невероятните космогонични знания на народа догони, поверени му, според преданието, от пришълци - цивилизатори от Сириус - Съзвездието на Кучето, в което блести "прекрасната звезда Сегуи", ще се убедим, че званието "куче" в този смисъл изобщо не е обидно. Една от най-старите държави в света е Сирия - Страна на Кучето. Озирис - ОСирис се нарича богът, възцарил се в древен Египет. Самото название "догони" значи "кучета" - да си спомним английското съществително dog, както и българския глагол "гоня" - "преследвам". Името на река Сър-Даря - река Сир - на персийски, носеща водите си през Согдиана, може би също с свързано с понятието "куче". Интересно е, че за наследник на кимерийците се смята народът карасукци - руските учени превеждат името като "черна вода", но той може би означава "черни кучета" или "черни вълци".
Ярък намек за много древно българско присъствие се долавя и в Кушитското царство ( или Мероитско - от името на последната му столица Мерое ), съществувало от 11 до 4 в. пр. Хр., на територията на днешен Северен Судан и в известен период наложило на египетския трон свои фараони. Най-старата столица на африканското царство Куш, чиито монументи и днес поразяват със своето величие, е град Керма - име, което звучи сходно с названието "кимерийци".
Произхожда ли името Кушан - "куш" - от "куче" и дори "вълк"? Моят отговор е "да". Думата "куш" е много сходна с българската "куче" и с основния корен - "кут", а във варианта "куш" можем да я свържем с "хапя" - "кусать" и с "кушать" - "ям". Кучето в пълна мяра отговаря на понятието "бързина", иманентно за "състезание, надбягване" - "кушия". Българският народ безспорно е "конен", но също толкова силно той е свързан с вълка ( влязъл в нашия етноним ) и с кучето - свещено животно за българите. Понятието "куш" - кушия - може да бъде свързано и с идеята за преселение.
В предишните си статии по чисто езиков път определих смисъла на името Хиндукуш като "идващи, движещи се, преселници" и продължавам да смятам, че не съм далече от истината. Разбира се, знам, че "куш" на турски е "птица"( Куша- Дасъ ), но не мога да приема, че названието на великата планина е "индийска птица". По същия начин не приемам, че името Кавказ произлиза от "чавка", въпреки че го свързвам с гълъба, изпратен от Ной, в оня знаменателен ден, в който Потопът приключва и ковчегът на патриарха засяда на връх Арарат. Ако свържем имената на тия две емблематични планини с "птица", то трябва да е с нейното качество на "прелетна", "идваща", "бърза" - като българите, чийто живот представлява вечно движение в изпълнение на тяхната божествена мисия.
Четете ни и в Google News